Някак свикнахме безропотно да търпим и да се примиряваме с всичко – от промененото качество на продуктите в нашите магазини до пълната липса на качество у политиците ни. Същите тези, които обаче си създават своя качествена среда за просперитет и щастие!
Нямаше да пиша тези горчиви думи, ако за пореден път не ставаме свидетели на гавра с хората у нас. Става дума за следващото най-важно след водата и хляба – лекарствата. Това че цените им – де тихо, де мълком порастват е факт, но взеха и все повече да изчезват… И в аптеките фармацевтите вместо да се занимават с лобистки прокараното европейско задължение да се „борят“ с фалшивите лекарства, свиват рамене, защото стари и добри, лекарства изчезват. Миналата година през декември все по-трудно се намираше ремирта (генеричното миртазапин). Обяснението: производствени затруднения. Добре, случва се, ама от 2-3 седмици, в началото на февруари, ПАК има такова затруднение, защо ли?! Отново били „производствени затруднения“. По едно време сегашният монополист допусна внос на друг миртазапин. Познайте дали „допускането“ продължава. Просто никакъв миртазапин у нас няма. А пациентът какво да прави, когато дойде време за хапчето му…? Когато дойдат, терзанията, ужасните страхове, пропаданията… Вече сме 12 март, познайте дали лекарството е в аптеките?!
Какво да правят и психиатрите, да се примирят за пореден ли: както със загубата на лития в България? Някой спомня ли си, че имаше един хубав препарат – нормотимин, правеха го в Дупница. Мина цяла вечност обаче откакто „пазарът“ го ликвидира – бил неизгоден за производство у нас… Междувременно същият този „пазар“ също не допуска внос на литий в България – печалбата им била мизерна. И идва тъжната принуда за така наречения „лекарствен туризъм“. Сигурно знаете какво е: вдигате се и отивате в Турция, Румъния, Гърция – там правителствата са се погрижили да има лекарства за тяхното население, пък и за нас има, слава Богу!
И тъжно, и обидно, и мерзко – ще кажете: айде бе, това са лекарства за психично болни. Да, такива са – ама да не отваряме темата за „отсъстващия“ пак от скоро по аптеките дуодарт. Той е за простатна жлеза, а ако се поразровим кой знае колко още лекарства ще се окажат ей така – някак изчезнали. И не ми обяснявайте пак, че било паралелен износ – просто никой не би се захванал точно с тези лекарства: твърде евтини са и не си струва рискът!
Нещата очевидно опират до тенденция. Каква и защо – кажете ми вие!
