Дали са само слухове – кой да ти каже?!
Трудно се подслушва задкулисието, пък и ние нямаме уменията на агентите от ДС /един от тях даже ни беше съсловен председател!!/…
Та, ето какво ни пошепна едно врабче: на предстоящия Събор в Равда се подготвяла промяна в Устава на БЛС: да бъде удължен мандатът на ръководството от 3 на 5 години. И, още: направо да отпадне ограничението в мандатността. Да стане както е в синдикатите: може да те преизбират до живот.
Това беше мечтата на въпросния агент; нека му припомним псевдонима – Жеко. Вербуван още като студент във филиала на ВМИ – Пловдив в Пазарджик. Само че – не стана.
Впрочем, това фактически бе станало преди членуването в БЛС да бъде наложено – чрез Закона за съсловните организации – да бъде задължително. Първият председател след възстановяването му на 13 януари 1990 г. беше проф. Иван Киров, инфекционист и педиатър; след 2 години той сам се отказа поради старост. Приемникът му – хирургът д-р Димитър Игнатов, след изтичане на втория си мандат, свика подбрани делегати на Събор в Пловдив и наложи, само с 6 гласа повече, отпадане на мандатността; така беше преизбран за трети път. Малко по-късно, вече като депутат, успя чрез въпросния Закон за съсловните организации да прокара задължителното членство; Конституционният съд го утвърди само с 8:7 гласа, защото то откровено противоречи на Конституцията, където е казано, че никой не може да бъде задължен да членува в каквито и да са организации – партийни, синдикални и пр. Но, както знаем, в България всичко е възможно…
Д-р Игнатов вече бе председател 7 години /2 пълни мандата по 3 години плюс още една, докато този закон беше приет/. Заради него започна да си брои мандатите отначало. Като му изтече първият, свика Събор на Слънчев бряг /възможно по-далеч от непослушната София…/; беше 7-8 април 2002 г. Тогава бях член на УС на Столичната лекарска колегия и предложих на делегатите ни да поставим на гласуване допълнение в забранителните клаузи на Устава: да нямат право да бъдат избирани в ръководните ни органи и депутати /д-р Игнатов тогава беше син депутат и откровено беше политизирал съсловната ни организация/. Идеята ми мина само с… един глас повече! Помня тогава как скочи проф. Милан Миланов да ни укорява, че сме я приели, но мандалото вече бе хлопнало… Така д-р Игнатов загуби правото си да се кандидатира за втори мандат /фактически щеше да му бъде пети/ и остана в съсловната ни история като председателят с най-дълъг стаж – общо цели 10 години.
Дойде Агентът; изкара 2 мандата и започна да се ослушва; протакаше свикването на нов Отчетно-изборен Събор. Така, в ослушване и снишаване, минаха 5-6 месеца. Една по една РЛК в страната започнаха да искат исконното си право на нов избор, но човечецът беше зает с продажбите на мазут. Тогава измислих нещо друго: Закон за допълнение на Закона за съсловните организации, съгласно който ако УС на БЛС не е свикал Отчетно-изборен Събор в срок до 3 месеца след изтичане на мандата му, това да го извършва здравният министър. Проектозаконът е публикуван в бр. 9/2008 г. на в. “Български лекар”.
Министър д-р Евгений Желев дори ми се скара /”Идват избори; никакви резки движения!”/… Дадох проекта на тогавашния председател на Комисията по здравеопазване д-р Тодор Кумчев и понеже депутатите от БСП дълго се колебаеха /със същия мотив на д-р Желев/, потърсих намесата и на д-р Константин Тренчев, който веднага се обади на премиера Станишев за съдействие; той им повлия и нашият Закон бе приет на първо и второ четене в един ден през м. декември 2008 г. И на 10 януари 2009 г. тогавашният министър д-р Евгений Желев свика Събор в прословутия Киносалон на ВМА.
Та, такива ми ти перипетии около мандатността.
Колеги, не я пипайте; тя правилно е ограничена до 2 пъти в Устава! Той е нашата Търновска Конституция – а тя нали е свещена?
