Не всичко е пари, приятели!

Всъщност, заглавието е перифраза на песен на Лили.

Наистина, не всичко е пари, колеги от УС!

Научих, че в Кюстендил са повдигнали въпроса със заплащането на ръководния състав на БЛС. Доколкото си знам, заплатата на председателя е 10 минимални работни заплати за страната /понастоящем тази ставка у нас е 560 лв/; лесно може да бъде изчислена: 5600 лв. Почти колкото на Президента. Гласувано е от Събор, но това нищо не значи; знаем колко лесно се манипулират делегатите; заявявам го без скрупули.

Да гледаш в чужда паничка е признак на лош вкус. Тук обаче става въпрос за съсловната ни организация, в чиято дейност съм участвал от 1988 г. /повечето делегати тогава не са били родени!/; бяхме само 4 лекари, водени от акушер-гинеколога проф. Димитър Радонов, които чрез оповестена декларация поискахме възстановяването на БЛС. Създател съм на първия му печатен орган – в. „Български лекар“ /който, слава на Бога, излиза от 1993 г. и до ден днешен/, както и на съсловните ни празници Деня на българския лекар, Чилови дни и Деня на Спасението /официализиран от Министерския съвет/; бил съм 2 пъти член на УС на БЛС и на УС на СЛК; описал съм историята и труда на лекарите в над 40 книги; носител съм на Златен Почетен знак и на МЗ, и на БЛС; така щото твърдя, че имам пълно право да споделя мнението си по т. нар. „паричен въпрос“ – защото той явно ще бъде повдигнат на предстоящия Събор на 11 май т. г.

Не съм делегат, но все пак в момента съм член на Централната Етична комисия. Ето какво ще заявя пред нея след 2 седмици, на срещата ни в Хисаря. За да не звучи конспиративно, си позволявам да го споделя и с членовете на УС.

Организационният комитет за възстановяване на БЛС се сформира непосредствено след 10 ноември 1989 г. Оглавяваше го, разбира се, проф. Димитър Радонов. До късно /нерядко – и след полунощ/ в една стаичка, милостиво отпусната ни в мазето на Центъра по хигиена, обсъждахме Устава и Програмата. По време на едно от заседанията апартаментът на проф. Радонов е бил разбит и ограбен. Това беше целият му „хонорар“ за възрожденската дейност, защото на първия предварителен Учредителен Събор „в Аулата на Центъра по хигиена, 13 януари 1990 г./ за пръв председател беше избран педиатърът-инфекционист проф. Иван Киров, който нямаше никакви организационни заслуги, но бе посочен от доц. Атанас Щерев. Тогава членството в БЛС не беше задължително и никой в УС не получаваше и лев. После председател ни беше д-р Димитър Игнатов; той също не вземаше заплата дори и след като членството стана задължително; все пак осребри поста с двукратен депутатски мандат. Заплата получаваше единствено главният секретар д-р Стоян Ботев, който беше пенсионер-хирург. Г-н Кехайов /Агент Жеко/, търговец на горивно-смазочни материали и бивш хирург в Мадан, също беше безсребреник, но пък си продаваше мазута и монополно печаташе формулярите на НЗОК, което си е добро перо.

Да бъдеш председател на БЛС – поне така мисля аз – е въпрос преди всичко на висок престиж и чест. Оценката за работата му трябва да дават членовете, а не размерът на пачката банкноти.

Дали шефската заплата ще си остане същата – делегатите имат право да преценяват и евентуално да коригират нагоре или надолу. Самият лидер също има право на мнение: заслужава ли да получава толкова много /а може да му се виждат и малко/ пари от свещения членски внос; не визирам никого, говоря по принцип. И; изобщо – за какво се харчат задължително събираните пари; какви са заплатите и на помощния персонал – адвокати, Пресцентър, редактори: всичко това трябва да стане достояние на съсловието.

Аз съм само скромен хроникьор на съсловието /документирал съм много негови изтъкнати личности и интересни прояви в книгите „Аз, Лекарят“, „И волята е лекарство“, „Лекарски хроники“, „Незабравимите софийски професори по медицина“, „Когато слънцето не залязваше“, „Кратка история на медицината и лекарска етика“, „Книга за българските хирурзи“, „Със скалпел срещу рака“, „222 любовни лекарски истории“ и мн. др./

Та, с тези редове, само споделям някои мои спомени от далечното минало…

И, ако позволите, и едно скромно мнение относно изборния процес. Редно е, поне според мен /знам, че и д-р Георги Тодоров го споделя/: след като всички лекари членуват в монополната съсловна организация, те би трябвало да имат право да участват в него; съвременният Интернет го позволява. Защото – глас народен, глас Божи.

Tags: 

Comments are closed.