Първата заповед, издадена за създаването на българската войска, е от 20 юли 1878 г. на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков – Корсаков. Документът урежда създаването на Българска земска войска с 4 рода войски – пехота, артилерия, кавалерия и сапьори, а през 1879 г. се поставят и основите на военния флот.
В края на 1878 г. войската има в състава си общо 31 400 души. По силата на Търновската конституция на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-го. възраст. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.
По време на Сръбско-българската война (1885) българската армия наброява 86 000 души. В началото на ХХ век те са 102 000, разделени на 5 армии. За Балканската война (1912-1913) България мобилизира 600 000 (при население 4,4 млн), а през Първата световна война – 800 000.
Според унизителния и унищожителен Ньойски договор армията ни трябва да бъде сведена до 33 000 души, т. е. почти колкото непосредствено след Освобождението.
Историческият 10 ноември ни заварва със 152 000 редовни войници.
Днес в армията ни има пак около 30 000, и тя е в постоянен недокомплект.
Но, за разлика от времето след Освобождението, младежите не подлежат на задължителна военна повинност и бързо бягат в чужбина, а населението е болнаво и застаряло и няма откъде да се набират войници… Голяма част от тези, които кандидатстват за служба в армията, биват отхвърлени поради ниска грамотност.
Българийо????
