Кризата със “Спешна помощ” в Добрич навява тъжни мисли за бъдещето на здравеопазването у нас, което отдавна бе меркантилизирано от един зъболекар /за награда той получи същия отговорен пост и за втори път, макар и служебен/. Нещо повече: той с юнашки замах разруши тогава съществуващото звено БНМП /”Бърза и неотложна медицинска помощ”/, изхвърляйки неотложната част – тя лесно се справяше с леки случаи – температура, болки в гърлото и пр., които сега затрупват днешната “Спешна помощ” /кой да ти каже защо с този русизъм – “спешна”, бе заменена чистата българска дума “бърза”?/.
Навремето в тази БНМП имаше само един екип, който бе назначен на трудов договор. Нощните дежурства поемахме ние, редовите ординатори и участъкови лекари, срещу “внушителното” заплащане от 12 лв за 12 ч. /по левче на час/; и тях обаче не получавахме чисти, защото се добавяха към заплатата и се облагаха със съответните данъци, та излизаха към 9 лв. Тогава предложих на един мой съученик-бояджия /моята заплата беше 105,50 лв, а той изкарваше по 450-500 лв/ да не спи цяла нощ /без да работи нещо – само да не мигне/, срещу тези 12 лв; той ми се изсмя. А на тези дежурства ние не само не спяхме и за минута, но и понякога спасявахме живот.
Днес никой лекар няма да се съгласи да дава нощни дежурства по “Спешна помощ” срещу мизерните 9 лв. Впрочем, нощният труд в нашите лечебни заведения продължава да се заплаща жълти стотинки. Но ако той се повиши многократно, тогава би могло да се намерят желаещи.
Има обаче друг проблем, който никой досега не е поставял. Става реч за частните болници, които се нароиха като гъби след дъжд. Защо в никоя от тях няма звено за “Спешна помощ”?
Смятаме, че те не би трябвало да получават лиценз без него. Защото нали според Конституцията всички болници у нас са равнопоставени – държавни, общински и частни?
