Бях летен повей. Бях луна. Бях стих.
Бях муза на поети. Бях и вятър.
Любима бях. Бях нощен вопъл тих.
Бях слънчев лъч в косите на приятел.
Бях лед и студ. Бях сняг. Бях ден мъглив.
И болка бях. Бях вълча тъжна песен.
Бях камък метеорен. Облак сив.
Бях трън в петата. Бях урок нелесен.
Бях ключ в ключалка. Покрив бях. Подслон.
Бях цвете в кълдаръмен двор. Бях пясък.
И гръмотевица, и буря бях. И стон.
Дърво на две разцепено със трясък.
И падах. И потъвах. И летях.
И мъртва бях, а после оживявах.
И мразех. И се влюбвах. И се смях.
Богата бях, а после обеднявах.
Върха изкачвах. Срутвах се. Мечтах.
Загубвах пътя, после го намирах.
Във тъмното вървях сама. Със страх.
Живота си обаче не проклинах…
Пепа Таракчева /1966-2006/
