Преди 19 г., през август 2000, с целия си акъл поисках оставката на д-р Димитър Игнатов като председател на БЛС, защото съвсем откровено бе привързал нашата съсловна организация към колесницата на своята Парламентарна група /беше депутат от СДС/. Бога ми, винаги съм гласувал със синята бюлетина, но не можех да се примиря с политизирането на Лекарския съюз, който, поне според мен, винаги трябва да е надпартиен.
Тогава бях член на УС на Столичната колегия. Предложих на колегите да ме подкрепят, но само се озърнаха страхливо и ми отказаха. И до ден днешен не мога да разбера каква е тази боязън от съсловните ръководители – та нали те не са работодатели; нещо повече – те са наши подчинени, защото ние сме ги избирали.
Както и да е. Без да се съобразявам, че СДС е на власт /премиер беше злокобният приватизатор-разграбител на България Иван Костов/, свиках събрание в 17-та Поликлиника, после – и пресконференция, на които публично огласих искането си за оставка. Това се прие като някаква голяма сензация – “По света и у нас” започна именно с моето искане; веднага след него включиха Игнатов /в този момент той беше в командировка някъде по Скандинавието/, който изръмжа, че щял да ме дава под съд за клевета /?!?/; сякаш съм извършил някакво углавно престъпление. Нали вече живеехме в демокрация?…
Само след седмица разбрах, че е свикал Национален съвет, за да обсъдят положението. Аз не бях поканен. По-късно един от присъствалите журналисти ми даде, заклевайки ме да не казвам откъде я имам, касетка със запис от това средновековно сборище. На вратата стояла секретарката на Централата Румяна Сарафова и раздавала на всеки председател на РЛК по един джи-ес-ем /тогава бяха доста скъпи/ с указанието, че БЛС всеки месец ще им изплаща проведени разговори за 100 лв. Току-що открил заседанието, Игнатов осведомява така подкупените хора, че сред тях присъства и здравният министър-зъболекар и иска списък на тези, които не са включени в директорските бордове на своите болници /това в онези времена означаваше 4 допълнителни средни работни заплати!/. Сиреч – още един подкуп… След което каза, че с мен и д-р Димитър Ленков /друг осмелил се да му иска оставката/ще се разправи много лесно, като ни прати… мутри.
Последва бурен смях. Не можех да повярвам на ушите си: тези хора – лекари!! – се радваха на бабаитските зловещи закани на председателя на най-хуманната организация… И нито един не стана да го попита: на шега ли казва тези думи или това е само някаква кошмарна шега, черен хумор, недопустим за лекар и депутат от т. нар. демократични сили.
За последвалите изказвания не ми се говори. Стана един доцент от Плевен, бивш партиен секретар на техния Медицински университет, който заяви, че “Тотко е комунист”… /Никога не съм членувал в БКП/. Стана и мой голям приятел от студентските години, който оприличи искането ми за оставка на… престъпление /човек ли съм убил?“.
Но – какво ли не прави подкупът.
Та, просто исках да разкажа нещичко за корупцията в БЛС.
Ако има засегнати – извинявайте.
