Съборите – колкото може по-далеч от София

В този БЛС съм още преди началото му. През есента на 1988 г. проф. Димитър Радонов първи постави въпроса с възстановяването на закрития от комунистите БЛС /просъществувал от 1901 до 1948 г./ по „Всяка неделя“ на Кеворкян. Потърсих известния наш гинеколог във Втора градска болница и решихме да се обърнем към обществеността с призив по въпроса. Събрахме още 2 подписа – на проф. Емил Стоянов, анестезиолог и д-р Любен Астинов, хирург, който тогава работеше в МНЗ. В резултат д-р Астинов… бе преждевременно пенсиониран. 

Постъпката ни е отразена в част 1 на книгата „История на БЛС“, която така и не получи продължение.

Дни след преврата на 10 ноември 1989 г. група инициатори започнахме да се събираме в една стаичка в мазето на Центъра по хигиена, за да обсъждаме Устава; нерядко се застоявахме до полунощ. От тези активисти добре помня д-р Любомир Куманов, тогава директор на Столичната ХЕИ, бъдещият проф. Милан Миланов, доц. Атанас Щерев, всеотдайният д-р Стоян Лупов, уролог, който идваше от Пазарджик с колата си на собствени разноски и др.

После създадох първия орган на БЛС – в. „Български лекар“ /излиза от 1993 г. и до ден днешен, въпреки немалко удари/, бях и 2 мандата член на УС на БЛС и на СЛК; изброявам всичко това, за да стане ясно, че добре познавам „кухнята“, вкл. и задкулисието му.

Помня един колега, който дойде от Пазарджик, разтревожен, че му предстои Отчетно-изборно събрание, а не е сигурен в преизбирането си. Тогавашният главен секретар /да не споменавам името му, отдавна е покойник/ без никакъв свян му даде следният съвет:

- За събранието трябва да определиш ден петък и за него да знаят само 20-тина души, твои хора, които не трябва да го разгласяват сред останалите колеги. Правиш го в края на работния ден, в 14 ч. Десетина минути преди това разлепваш съобщение за събранието на таблото за обяви; кой ще го води – всеки бърза да се прибира и да си ходи на вилата…

Това си беше чиста измама непочтеност и абсолютно неморално спрямо колегите…

Ще продължа с друг спомен по същата тема. След като Законът за съсловните организации излезе, трябваше да бъде определен и първият Изборен Събор. Беше зима, някъде около 2000-та година. Тогава бях член на УС. Обсъждахме датата и мястото. Същият този гл. секретар най-цинично заяви:

- Нали искаме да ни преизберат? Ще го направим в Русе – колкото може по-далеч от София, та да дойдат възможно по-малко софиянци; те са трудно контролируеми.

И възложиха организацията на д-р Антон Въжаров, тогава председател на Русенската РЛК.

Възразих: Русе наистина е много далеч почти от всички области, вкл. и от София; как ще се предвижват колегите от Южна България през заледения Балкан, не е ли рисковано? Изсмяха ми се…

Тогава публикувах във в. „Български лекар“ /той вече не беше орган на БЛС; „отлюспиха“ го заради самостоятелните мнения относно престъпно скалъпената здравна „реформа“ на Семерджиев/ гневна статия със същото възражение. Седмица по-късно председателят д-р Димитър Игнатов заяви пред всички членове:

- Преместваме Събора в Пловдив, нали Тотко иска по-топъл и по-близък град?…

Д-р Въжаров промърмори, че вече е задействал организацията в Русе, но му спряха тирадата.

Същият маниер на бившия гл. секретар възприе и Агент Жеко.

Защо ми се струва, че посочването на далечния-предалечен Обзор за място на следващия Събор, издава познат почерк?…

Tags: 

Comments are closed.