XVII Нац. Конгрес по клинична микробиология и инфекции на БАМ

Ежегодният XVII национален конгрес на Българската асоциация на микробиолозите бе проведен, по вече установена традиция, в Парк-хотел „Москва“ в София, както винаги – вещо организиран от председателя проф. Тодор Кантарджиев, дългогодишен директор на НЦЗПБ, носител на най-високото почетно професионално-съсловно звание „Лекар на България“.

От отчета на Нац. референтен център по респираторни инфекции и туберкулоза стана ясно, че грипен сезон 2018/19 г. се характеризира с повишена заболеваемост в сравнение с предишния сезон, ко-циркулация на грипни вируси А /H1N1/pdm09 и A \H3N2/ в съотношение 2:1.

От отчета на Нац. референтен център по инфекции, предавани с храни и води, заключението е, че през 2018 г. общият брой заболели и заболеваемостта от чревни инфекции намалява в сравнение с 2017 г..

По отношение бактериалните, вирусни и паразитни вектор-преносими инфекции в България през 2018 г. бяха изнесени данни за неочаквано висок брой – 15 болни – със Западнонилска треска: 8 вероятни и 7 потвърдени случая. Регистрирани са 4 смъртни случая от Марсилска треска и 3 починали от Западнонилска треска. Потвърдени са 599 случая на Лаймска борелиоза /при 402 през 2017/, 22 – на Марсилска треска и 47 – на Ку-треска. Доказани бяха 13 болни с вирусни хеморагични трески: 6 – на Кримска-Конго /1 починал/ и 7 – на хеморагична треска с бъбречен синдром. Няма смъртни регистрирани случаи от Ку-треска и Лаймска борелиоза.

Широкото разпространение на множествено-резистентни Грам-негативни патогени, причиняващи тежки и труднолечими вътреболнични инфекции, наложи завръщането в клиничната практика на полимиксиновия антибиотик колистин и нарастващата му употреба. Едно от неблагоприятните последствия от това е селекцията на щамове от бактериални видове с вродена резистентност към колистин като нови вътреболнични патогени. Някои от тях, какъвто е случаят с разпространените в „Пирогов“ щамове Providencia stuartii, притежават изключително сериозно предизвикателство за контрола и терапията на причинените от тях инфекции.

Анализирани са проби от лица с ХИВ-1 субтип С, който е най-разпространеният щам на ХИВ в света. Мъжете и жените са разпространени еднакво. Анализът показва, че ХИВ-1 субтип С е бил въведен в България още през първите години от пандемията още от началото на 70-те години. 75% от лицата са придобили инфекцията в България, останалите 25% – в чужбина. От 2014 до 2018 г. у нас са регистрирани 1196 лица с ХИВ-инфекция. Основните трансмисивни групи са хетеросексуални мъже; мъже, които правят секс с мъже; интравенозни наркомани и мъже, които правят секс с мъже и едновременно са интравенозни наркомани. Мъжете са 3/4 от всички лица с ХИВ /86%/; 27% от тях са имали и други сексуално-преносими инфекции СПИ/, най-често – сифилис /42%/, следвани от хепатитни вируси /поравно В и С/. 15% от всички лица, заразени с ХИВ, са имало допълнително повече от една СПИ. Наличието на допълнителни хепатитни вируси или други СПИ утежнява протичането на ХИВ-инфекцията. Броят на заразените с ХИВ ежегодно се увеличава, особено сред мъжете, които правят секс с мъже. /Този факт за пореден път изостря въпроса с опитите за прикрито въвеждане на джендър-идеологията и изобщо за сексуалното възпитание в училищата!) Повечето от инфектираните са били носители на ХИВ продължително време – 4 или повече месеци, преди да бъдат диагностицирани; най-късно диагностицирани са лицата от групата на мъжете, които правят секс с мъже плюс интравенозна наркомания.

До 2018 г. в България са били диагностицирани 3002 случая с ХИВ, като броят на жените е 602; 78 от тях са диагностицирани по време на бременност; сравнително висок е процентът на новородените, които са били инфектирани с ХИВ-1.

Изнесен бе и тревожният факт, че полиомиелитният вирус циркулира в Афганистан, Пакистан и Нигерия. Това не може да не повдигне въпроса с неконтролируемото нахлуване на миграционни маси от Африка и Пакистан.

Най-високо ниво на заболеваемост от коклюш има през 2012 и 2017, когато в световен мащаб са регистрирани последните епидемии от тази тежка болест, разпространена най-вече при деца под 1 година, с възможности и за смъртен изход.

Разпространението на хепатит А в България е със средно ниво на заболеваемост.

До нови срещи, колеги микробиолози!

Tags: ,

Comments are closed.