Лекарският съюз – начин на употреба!

Все по-често се връщам в спомените си за възстановяването на БЛС. Вече споделих някои от тях. Сегашната тема ми я подсказа д-р Юлия Бянкова, председател на Централната Етична комисия.

Мисля, че имам какво да споделя…

В началото бяхме млади и ентусиазирани; ръководеше ни един наистина чист човек – проф. Димитър Радонов, АГ. Пламенно вярвахме, че съсловната организация ще служи на колегите, а тези, които я ръководят, нито за миг няма да се съблазнят от постове и лични облаги.

Първият беше д-р Милан Миланов, тогава само доцент. Плътно се прилепи до новия председател проф. Иван Киров; той го заведе при министър Черноземски /видях го с очите си, тъй като случайно се намирах пред кабинета му/ и след дни /без съмнение му е ходатайствал/ го назначиха директор на „Пирогов“; скоро стана и зам.-министър; пробва се и за депутат и замалко не успя. Не казвам, че Милан или който и да е друг от колегите, които изпалзваха БЛС като служебен или политически трамплин нямат ръководни или етични качества. Не казвам също, че ако си се докоснал до управленските върхове в БЛС нямаш моралното право да търсиш издигане и в йерархията; все някой трябва да ръководи. Просто оставаш с лепкавото чувство, че някои са използвали организацията ни за лично издигане.

Най-бодящ очите пример е със стоматолога Илко Семерджиев. Той беше първият от Инициативната група за възстановяване на БЛС, от когото чухме думата „здравно осигуряване“ – а знае се, че в царството на слепците едноокият е цар. Слушахме плановете му за прословутата здравна реформа „с трепет, със зяпнали уста“, макар да ни се струваха доста налудничави и невъзможни за приложение: как така всяка дейност ще бъде осчетоводена и откъде ще идват парите за покриването й? Но Семерджиев беше невероятно сладкодумен; наричах го „Медицинският Фидел Кастро“, защото като него можеше да говори увлекателно, с часове, без да гледа някакви текстове или дори бележки; изключително бърз и бодър ум. След като стоматолозите си направиха свой съюз, Семерджиев остана единственият зъболекар-член на БЛС; нещо повече – беше му и зам.-председател цели 3 манада, като по едно време – и едновременно зам.-министър на здравеопазването. На едно заседание на УС /на който бях член/ повдигнах въпроса: че това не е редно; получава се абсолютен конфликт на интереси; по презумпция съсловната организация е много повече опонент, отколкото партньор на изпълнителната власт; с което си спечелих омразата му завинаги… След години тази логична постановка влезе и в Устава /нямат право да бъдат избирани на ръководни постове в БЛС министри, зам.-министри, членове на партийни или синдикални ръководства; по-късно включиха и моето предложение – същата забрана касаеше и депутатите, защото политизират съсловната организация; направих го специално заради д-р Димитър Игнатов/. Така или иначе, БЛС беше трибуната, на която Семерджиев показа своите управленски качества /според мен – зловещи и пагубни за здравната ни система/, та го направиха и управител на НЗОК /която сътвори така, че си остави пръстите и завинаги меркантилизира свещената Медицина/, и министър; дори преди 2 години стана и служебен министър, че и вицепремиер; да се чудиш и да се маеш – лявата Корнелия Нинова го бе изтикала напред, въпреки че Семерджиев беше и председател на Партия „Десните“; неведоми са пътищата Господни/. Така че този зъболекар най-много се облагодетелства от Лекарския съюз.

Друг, който си облиза пръстите, беше членът на УС на БЛС и председател на РЛК – Кърджали д-р Стефан Сираков /по-късно се разбра, че и той, като д-р Андрей Кехайов, е с агентурно минало/; той на 2 пъти беше главен секретар на МЗ.

Здравни министри бяха председателите на БЛС д-р Божидар Нанев /едва 9 месеца/ и д-р Стефан Константинов /малко повече от година/; и двамата – съвършено несполучливи, пълен провал, на този пост.

Д-р Андрей Кехайов не получаваше заплата, не успя да се домогне и до административен пост, затова пък лесно-лесно печелеше търговете на болниците за доставка на мазут за парното им; получи и монопол върху отпечатването на формулярите на НЗОК. Защо пък не, ако търговията го влече…

Засега е това, което си спомням по темата.

Който иска, нека ме допълни.

Tags: ,

Comments are closed.