Кой се страхува от паметта на проф. Мушмов?

Преди десетилетия в българската онкология грееше името на знаменития проф. Марин Мушмов, който въведе редица новости в лъчетерапията. Вероятно това го и поболя фатално: разви най-тежката форма на стомашния рак. Въпреки болките продължаваше да лекува своите пациенти, както и да преподава на студентите. Вече на смъртно легло, изпитваше специализантите. Незабравимо ще остане последното му интервю във в. „24 часа“, в което обясни на читателите как да се предпазват от ракови заболявания и мъжествено изрече: „Само дето не успях да си „избера“ по-лека форма на моя рак.“ Седмица-две по-късно вече отлетя в Небитието.

Доц. Людмила Дерменджиева, която тогава беше директор на Софийския Онкодиспансер, му даде името на непрежалимия професор. Няколко години по-късно приемникът й, днес професор-химиотерапевт /“чието име не ще спомена от страх мойта песен да не оскверня“/, необяснимо защо го премахна. Напразно разговаряхме с него: човечецът беше непреклонен в странното си решение, толкова обидно за паметта и делото на проф. Мушмов. Не се вслуша в увещанията ни и сегашният директор. Пратихме писмо до кметицата на София – „ни вопъл, ни стон“.

Сега дъщерята на проф. Мушмов организира подписка за възстановяване името му.

Не е ли обидно?

Кой се страхува от неговата памет? И защо едни лекари воюват с друг лекар, и то – посмъртно, при това – с доказани достойнства, далеч над техните? От завист? От глупост? От злоба?

Надяваме се на подкрепа от страна на УС на БЛС и на ЦКПЕ за възстановяване името на проф. Марин Мушмов на Софийския Онкодиспансер.

Tags: ,

Comments are closed.