Борис Станков: Дядо и внуче

…когато няма да съм тук, когато ще съм тъй далече,
във погледа на моя внук навярно ще се връщам вечер
от снимка в овехтял албум, фиксирал минали роднини –
но кой е сват и кой е кум, не помни никой от години,
протегнал бялата си длан, ще ме докосне с показалец –
добрият Дядо Торбалан, прекрачил своя сетен залез,
едно пораснало дете, ще го прикътам пак на пазва,
в зениците ми ще чете – и приказки ще му разказвам,
не помня – своя вехт чибук на тръгвани дали му дадох?…
когато няма да съм тук – забравен във албума Дядо.

 

Валерий Станков

Comments are closed.