Отмина вялата предизборна и изборна кампания за евродепутати.
Какво чухме от тях, освен още по-велите празни нищонезначещи приказки на кандидати от рода на безцветната изкуствена Габриел: само кухи фрази, лозунги и клишета? Добруване, напредък, благоденствие, сполука – хайде, спрете се! Вашата единствена цел е да си напълните джобовете.
Така и не чухме от нито един /ако сме пропуснали, молим за извинение/ да откликне на призива ни да признае сексуалната си ориентация, семейното положение и отношението към Истанбулската конвенция и нейното нашенско индиго – Стратегията за закрила /всъщност – за унищожение/ на детето.
Така си и останаха анонимници за целия наш бързо стопяващ се и изчезващ народ.
Нямаме сърце да им пожелаем успех.
Всъщност, той не ги и интересува. Ще се убедите през следващите 5 години /ако дотогава неолибералният джендърски ЕС не се разпадне/.
