Мразовито утро, 18 февруари (нов стил) 1872 г. (Неправилно изчислено, отбелязваме най-тъжния ден в България на 19 февруари; но това не е най-важното).
Извеждат Апостола от турските казарми (успяхме да ги унищожим и тях; за какво са ни светини?). Облечен е в турски военен шинел. Едва крачи, премръзнал и изтощен.
Край бесилото, въпреки ранния час, се е насъбрала тълпа зяпачи, предимно турци и туркини. Един циганин-палач чака жертвата си под клупа на въжето. Там стои и поп Тодор, извикан да причасти най-чистия българин. Той прошепва:
“Отче, споменавай ме в молитвите си като Дякон Игнатий.”
Миг преди да увисне на бесилката свята, Апостола възкликва, вперил поглед в небето:
– Боже, избави България!!
Този негов последен вик още отеква в душите ни!…
