Не им върви на тези Чилови дни, и това си е…
Създадохме ги през 1998 г., със съдействието на БЛС, БАН и Община – Смолян и започнахме да ги организираме ежегодно през м. май в родното село на чл.-кор. проф. Константин Чилов – с. Славейно, Смолянско, на което дадохме уникалното звание “Свещено място на българската медицина”.
4-5 години по-късно новоизбраният вожд и предводител на българското съсловие също започна да ги провежда, през есента, като не забрави да си присвои и името им, и едноименната награда, която връчвахме на видни български интернисти. Въпросният човек пък я разхвърляше на своите местни приятели, един от които – невзрачен патоанатом, друг – невролог, трети – шеф на местната Каса. Пълна гавра с най-достойния и енциклопедичен наш клиницист! Нещо повече – вместо научна сесия, последвана от посещение на Къщата-музей “К. Чилов” и поклонение пред гроба му, съучастниците на този безочлив новоизлюпен велможа отбелязваха своите фалшиви “Чилови дни” в ресторант в Пампорово… Явно – съвсем забравили, че той никога не е вкусвал алкохол през живота си.
Колко било лесно: използваш поста си, който смяташ като априорно право да присвояваш чужд интелектуален продукт, и – давай напред, не бой се… И защо и кому беше нужно това деяние, толкова обидило жителите на с. Славейно и участниците в автентичните празници?
Затова преди 15-тина години отправихме писмо до Кметското настоятелство на с. Славейно: нали и те искат да има само едни Чилови дни и не искат плагоатското му копие; ние – също. Е, добре, тогава с кого предпочитат да ги правят: с основателя им или с крадеца, пък бил той и техен земляк? Ако не ни искат, ние ще се оттеглим.
Отговориха ни: единствено с вас! Нещо повече, удостоиха ни и със званието “Почетен жител на с. Славейно”, за което им благодарим от сърце. Каква велика привилегия, каква чест за цял живот: да бъдем фактически припознати земляци, съселяни на великия Чилов!
Взаимно си бяхме дали думата със славейновци и се зарекохме пред паметта му: че няма да спрем да отбелязваме и все така ежегодно ще си организираме нашите съвместни Чилови дни. С писмо до УС на БЛС ги уведомихме, че се отказваме от полагаемото ни се морално право върху името и организацията на “Чилови дни” и им ги подаряваме; нека предадат това наше предложение на РЛК – Смолян.
Предадено било. Ала отговор от Смолян все още няма. Продължиха да си организират тяхната “Чилова академия”, противовес на “Чилови дни”. “Трябва им време да узреят”, оправда ги бившият ни съсловен предводител. Толкова бавно ли узряват овошките и зеленчуците в Смолян?! Макар много добре да си знае причината (та нали той е в основата й?): всичко, което е предложено или се прави от нас, автоматично не трябва да бъде приемано. Затова и той демонстративно не дойде, когато забивахме табелата с надпис “Добре дошли в с. Славейно – Свещено място на българската медицина”; нищо, че им е земляк. След като идеята не е негова – не се приема.
С XXII Чилови дни/2019 г. обаче нещо не се получава…
Централната комисия по професионална етика на БЛС се съгласи да проведе едно от своите заседания в Къщата-музей, но все не можахме да намерим подходящата дата. Пък и кметският наместник Тодор Горелов изведнъж се поболя и залежа с тежка диагноза; не намираме за редно и етично да организираме честването в негово отсъствие.
Ако е казал Господ, след кметските избори наесен ще съгласуваме с новия кметски наместник един съботен ден и ще почетем, както е редно, паметта и делото на знаменития Чилов!
Няма да му изменим!!
Той е Знамето на съсловието ни!
