Винаги, когато чуя тази закачлива народна песен /”Плевани го, равани го, зъмни го, накичи го, бульо, мари байнова”/, се сещам за случай от моята лекарска практика, свързан с опит за самоубийство.
Кратко предисловие. Половината от причините за самоубийствата, поне у нас, са аморозни /любовни/: узната изневяра или несподелена любов. В тази графа спада, разбира се, и напускането на досегашния партньор. Мъжете са по-чувствителни и се самоубиват 2 пъти по-често от жените; те пък правят 3 пъти по-често несполучливи опити /било поради нерешителност, било поради “суицидален шантаж” – чрез мним опит да сплашат неверника и да го върнат при себе си.
До суицидален шантаж понякога прибягват и мъже.
За случая щее спомена и друга песен, този път – естрадна – “Циганин как страда…”, на Зорница Попова, в изпълнение на Дует “Ритон”.
Как страда ли? Ето как.
На едно нощно дежурство по “Бърза помощ” ме повикаха в циганската махала; някакъв младеж берял душа. Като ги знам колко са чувствителни мургавите ни братя, ако нещо се забавим, накарах шофьора да пусне буркана и – право към бордеите. Действително, в един от тях заварихме пациента ни в не особено състояние: от устата му излизаше мехуреста пяна. Булката му го напуснала, та в знак на горест изял един калъп сапун, поне по неговите думи. От онези, приготвените от мас и солна киселина…
Промивка на стомаха с много вода и медицински въглен – и сапунът, кажи-речи, излезе. Нямаше как, трябваше да хоспитализирам пострадалия в реанимацията. Беше толкова мръсен, че – макар и в плачевно състояние, му се скарах, задето е използвал перилния препарат не по предназначение. По пътя разбрах, че се е тровил, задето жена му го напуснала. Полюбопитствах: с кого.
– Ами с кого, с кого може да бъде? С брат ми…
Минаха няколко месеца. Пак дежурях по “Бърза помощ” и отново ме повикаха в същата махала. За мое учудване – на същия адрес. Този път беше старица с бъбречна криза. В стаята зърнах и предишния мой човек. Като ме видя, се ухили широко и ми махна дружелюбно:
– Докторе, добре съм.
– Виждам, радвам се.
– И пак се ожених.
– Ха, браво. Ама защо не ме покани на сватбата?
– Е, забравих, извинявай.
– И за коя се ожени?
– За буля.
– ?!
– На другия ми брат жената, бе.
Циганин как бил страдал, а?…
Бульо, мари байнова…
