Професия сърдечен хирург

“Баща ми, Бог да го прости, беше хирург. Майка ми, да е жива и здрава, е на 82 г. Благодарен съм им за начина на мислене, на който са ме научили.

Прагматичен човек съм. Свикнал съм да стъпвам върху съществени неща и да не обръщам внимание на злонамерени приказки. За хората и намеренията им съдя от действията им. дадена ми е и вярата в Бога, и то във времена, в които не се говореше по тези въпроси.

След дипломирането си имах късмета да работя само при добри началници. Започнах в Стара Загора при д-р Рашо Рашев, Бог да го прости. (Той беше наистина голям Хирург и Човек, загина в тежка автомобилна катастрофа на път за София с дъщеря си, за да я запише студентка по медицина, бел. Т. Н.). След това се учех в ортопедията в Пловдив при д-р Сашо Александров, също превъзходен човек.

Когато проф. Чирков дойде в София през 1984 г., бяхме екип от няколко млади хирурзи, жадни за работа. Проф. Чирков донесе организацията от чужбина и политическите си контакти, благодарение на които ни мотивираше. Той извоюва да специализираме в чужбина независимо от политическата ни принадлежност.
Разрив между мен и проф. Чирков не е имало. Не само че не сме се карали, но и вчера бяхме заедно.
Винаги сме били в много добри отношения, защото той е човекът, който ме въведе в модерната кардиохирургия.

Имам вид на серт човек, но всъщност съм прекалено мек. Впечатлението за строгост идва от тембъра на гласа ми. Това не означава, че не изисквам ред и дисциплина. Неслучайно идвам на работа по-рано, за да не може никой да закъснява. Така са ме възпитавали и това не ми тежи. А и дойдох тук във време, в което трябваше да се въведе финансова дисциплина и строг контрол.

Средната заплата в УНСБАЛ “Св. Екатерина” е 1468 лв, а на лекарите – 3349 лв. В Германия коефициентът, с който се оценява една апеднектомия е 0,64, а за сърдечна операция – 14, т. е. ногократно повече. Всеки ден при нас се извършват 6 големи операции, по 30 седмично.

Лично аз правя около 400 операции годишно. Моята професия е сърдечен хирург. Директор е временна позиция.

Случвало се е операцията да е преминала успешно и да сме планирали изписване на пациента на другия ден. През нощта обаче той умира… И, това може да се случи на всеки човек на улицата, без да е опериран. Дали е Божия намеса, или има над нас някаква висша сила, не знам.

Имало е и обратният случай. Хирург излиза след операция да съобщи на чакащите отвън близки, че човекът им няма да оживее. В това време спрялото сърце тръгва, всичко се оправя и го изписваме след седмица…
Вярвам в съдбата. Аз съм фаталист.”

    Из интервюто на проф. Генчо Начев,
    в. “Труд”/7 ноември 2009 г.

Коментар:

Публикуваме толкова дълга част от интервюто на приятеля на в. “Български лекар” проф. Генчо Начев, защото го намираме за много интересно. В тези редове е непознатият и на нас Човек, Колега и Хирург. Да му пожелаем да хиляди!!

Tags: ,

Comments are closed.