Това е призивът, отправен от унгарския премиер Виктор Орбан към неговите сънародници. (Самият той има 5 деца).
Същият вопъл би трябвало да се изтръгне от гърдите на още много негови европейски колеги, най-вече – на българския.
По демографския въпрос сме се изказвали десетки пъти. Причините за демографския срив, по-специално – у нас, се коренят още в 50-те години на миналия век, когато другарят Вълко Червенков организира насилствената колективизация на селското стопанство и по този начин прогони младите хора от селата. А, както е известно, раждаемостта е предимно там, не в градовете – защото на стопаните им е нужна работна ръка за обработването на нивите и отглеждането на добитък. Обяснението не е елементарно; напълно вярно е. Претъпканите градове и жилищната криза не предразполагат към раждаемост.
Но най-големият удар върху нея нанесе Европейският съюз, която стимулира глобализацията чрез своите отворени граници. Защо Сърбия е спокойна по отношение демографската криза? Защото не е член на този изкуствен Франкенщайн. Нов удар върху раждаемостта ще нанесе Истанбулската конвенция и проникването на джендър-културата в училищата, както и безконтролното отнемане на децата по норвежкия модел.
Досега не сме видели (освен една високомерна пресконференция на един бивш вицепремиер, който наруга нещастните майки на увредени дечица) някакви държавни мерки за стимулиране на раждаемостта. Мълчи си и Президентът. Държавниците ни са заети с далеч по-важна тема: изборите, разпределянето на субсидиите, омаскаряването на опонентите.
Изчезването ни ще продължава до пълното заличаване на българската нация.
“Ликуй, народе!”, както е казал Ботев.
