…И живота си чувствам
как е минал през мене
в едно бързо шуртене,
в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска
така близо бил гроба.
Откъде тази завист?
И защо – тази злоба?
Валери Петров
… на партито със райския обков
един ден моят стих ще е изсечен –
мислете с обич, дишайте с любов –
и пътят ни в безкрая ще е вечен.
Валерий Станков
