На тържеството по повод 100-год. от рождението на акад. Хайтов в Народния театър “Иван Вазов”, големият български актьор Васил Михайлов каза (цитирам по памет):
– Сега измислиха нова дума – “Единение” (ще си пречупя езика да я издумам.) Какво ли ще е това “Единение”? Мисля, че три пъти досега (имам предвид в съвременния ни живот) ние, българите, сме се единявали. Първият: когато футболистите ни печелеха на Световното първенство в САЩ (1994 г., бел. а.). Вторият – когато се прожектираше “Капитан Петко войвода”. И третият – когато Парламентът се опита да посегне на варенето на домашна ракия…
Смехът в полупразният салон бе горчив.
Това ли са ни националните ценности: ритни-топковците и ракийката?! Нямам нищо против спорта (самият аз съм бил състезател и шампион по лека атлетика; обичах и да се пускам на тепиха). Нямам нищо против и ракията – в малки дози етанолът е полезен: разширява съдовете, хранещи сърцето (коронариите) и мозъка; действа успокояващо, любовно и сънотворно (естествено, когато е с мярка). Виж, художествените ни произведения заслужават – и могат! – да обединят нацията ни, особено когато са на родолюбива тематика. Но напоследък гледаме само американски бози.
Един “мечтател безумен” – Петко Колев, събра на 9 септември около 25 души да сведат глави последователно пред Гарнизонното стрелбище и църквицата пред НДК. Мотото беше: “Никога повече българи да не убиват българи! Така отдадохме почит както на антифашистите, така и на пострадалите от репресиите на комунистите. Но – защо бяхме толкова малко?!
90 000 учители днес са влезли в класните стаи, за да учат и възпитават 300 000 ученици (от тях – 56 000 първокласници). Намаляват – и едните, и другите, но това е друга тема. И само 30-тина се осмелиха да протестират пред МОН, задето това ведомство, доказало се като най-антибългарското, подготвя наредба, задължаваща педагозите в извънработно време да обикалят по домовете на учениците, за да слухтят и ги надзирават. Протестиращите повдигнали въпроса писмено още преди лятото, но от МОН – ще се учудите ли – никакъв отговор. Синдикатите ги нямаше на протеста. Впрочем, те не се появиха и при протеста на медицинските сестри; там нямаше никой и от тяхната асоциация.
Къде сте, защитници на труда от КНСБ, “КТ “Подкрепа” и СБУ? И кога ще кажете какви субсидии получавате от държавата?
Не очаквайте подкрепа и свободомислие от хора, които са на държавна ясла и от хора, които нямат нищо друго в главите си, освен футболните мачове и ракийката със салатката.
