С нетърпение очаквах да присъствам на отбелязване 100-годишнината на големия Николай Хайтов. Проведе се на подобаващо място – Народният театър “Ив. Вазов”. Какво видяха почитателите на този неистов родолюбец и знаменит писател (само “Диви разкази” е преиздавана 10 пъти и превеждана на над 25 езика, с общ тираж 4 млн копия!)?
Салонът – в партера пълен наполовина; на балконите – почти никой.
Петима родопски гайдари, без изпълнител на прочувствените родопски песни, който би създал много повече настроение.
Водещ, който сричаше.
Нито един представител на Община – Смолян! Само някакъв приветствен адрес от кмета, който – за облекчение – не беше прочетен. (Апропо, този кмет сега е кандидат за 3-ти мандат. Първата стъпка при първия му мандат беше запомнена – да закрие Родопския ансамбъл… После затриха и театъра, който носи името на Хайтов; пришиха го към Пловдивския. Чухме, че сега уж пак станал самостоятелен, но когато веднъж те убият, после съживяването няма да те направи същият.)
Нито един народен представител от Смолянския избирателен район.
Нито един чиновник от Президентството.
Нито един чиновник от МОН, което – учудвате ли се? – не е включило дори и ред от писателя в учебниците на децата ни.
Нито един академик или член-кореспондент на БАН.
Само един зам.-министър на културата (сгушен някъде в публиката).
Великолепни Васил Банов (рецитира “Дърво без корен”) и Васил Михайлов (разказа спомени за писателя).
Вяла постановка на театъра.
Толкоз.
“Изтървем ли България – всичко сме изтървали”…
Колко си прав, Кольо!!
Изтървахме я, Българино!
Няма да ни простиш.
Разказите ти бяха диви, но нравите ни отдавна вече са опитомени.
