Откъс от „Гражданин с безсмислен вот“, здравно осигуряване и солидарност

Тук бих искал да изтъкна един малък, но важен детайл. Солидарността е между коректно плащащите здравни осигуровки, а не между плащащи и неплащащи. Защото мантрата „безплатно здравеопазване“ отдавна се ползва само от политици популисти. Те добре знаят, че и апаратура, и лекарства, и компетенция имат висока цена, която трябва да бъде платена. Не бива някои да живеят и да се лекуват за сметка на останалите, защото държавата им е „длъжна“. Или както пише Фредерик Бастия преди около два века: „Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали“.

В чл. 52 от Конституцията на Република България е записано:

„(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени по закон“.

От тези текстове става ясно, че първо трябва да се съберат парите, за да получат безплатно здравеопазване осигурените. Но как да стане това, след като:

- от 1,2 до 2 млн. граждани не са осигурени. От тях почти половин милион са в чужбина. Докато в Германия според председателя на Комисията по здравеопазване в Народното събрание (НС) през 2013 г. при 80 млн. население неосигурените са били около 50 000 души при наличие на 100 здравни каси;

- се преценява, че около 450 000 от неосигурените от нас са в състояние да се осигурят, но не го правят. Дали защото не искат да плащат „солидарно“ за неплащащите, или защото не желаят да заплащат два пъти – веднъж здравни осигуровки и втори път – за благодарност или избор на лечител, за по-добро обслужване или екстри по време на лечението;

- държавата осигурява в различна степен пенсионери и държавни служители, без да се съобразява с условието на Европейската комисия (ЕК) до 2016 г. да се реши въпросът с изплащането на цялата вноска. През 2015 г. НС гласува постепенно увеличаване на тези вноски до 100% за 10 години. Защото не е редно тези групи да се лекуват с парите на здравноосигурените. Би трябвало всички, които получават държавна заплата, да си плащат здравноосгурителните вноски. Такова предложение е направено от социалистите още през 2014 г. Дали и как държавните служители ще бъдат компенсирани от работодателя си, е друг въпрос.

Трябва ли да сме солидарни за лечението на пияни, безотговорни шофьори, катастрофирали заради дрога или наркотици, на наранени при сбивания и под.? Съществуват и куриози. През 2017 г. осемнадесетгодишен младеж, настанен в токсикология заради употреба на марихуана, пребива за „благодарност“ дежурната медицинска сестра. Не е ли редно този младеж сам да отговаря за поразиите на собственото си здраве?

Само за една година – между 2012 и 2013 г. – с 10 на сто са се увеличили натровените с алкохол деца – 230 българчета, основно до 15 години. Дали всички те, дори да са им платени здравни осигуровки, трябва да получават нашата солидарност – за своята и на родителите си безотговорност? Дали не е основателно и морално разходите за лечение на директните прояви на алкохолизма (травми, отравяния и др.) да са за сметка на пияните, а когато са малолетни – на родителите. Който няма пари да плати разходите – да ги отработи с безвъзмезден труд.

Още по-страшен е въпросът с наркоманите. Безспорно е, че трябва да им се помага. Безспорно е също, че не е достатъчна солидарността на здравноосигурените, които не бива да носят отговорността за безнаказаното житейско затъване в „безпроблемния свят“ на наркотиците. За финансовото обезпечаване на трудното излизане от блатото обаче нe бива да се изключват родителите. Защото средствата на здравноосигурените са твърде нужни за много други „некефлийски“ болести. И е много важно всички преки и косвени виновници за зарибяването и снабдяването с наркотици – дребни и големи риби, – когато ги заловят и осъдят, да плащат солидна глоба, която да влезе във фонд за подпомагане лечението на наркомани. Това може да се отнася до всички наказуеми прояви, довели до лечение на пациент.

Comments are closed.