Завчера чух по “Хоризонт” изявления на три (не съм и подозирал, че имаме цели три!) професорки по демографските въпроси към едноименния Институт при БАН, чиито имена “няма да спомена от страх мойта песен да не оскверня” (а по-младите, които не знаят нито едно стихотворение от “Епопея на забравените”, защото тя е извадена от учебниците им от МОН, това казва Иван Вазов в стихотворението си “Васил Левски” относно предполагаемия негов предател).
Та, тези колосални корифейки на науката правили конференция (или пресконференция) на тема демографската криза и успокояваха разтревожения български народ, че нямало да изчезне; просто намалявал. Извадиха някакви числа, бърбореха нещо наукоподобно, но крайният им извод беше: “Спокойно, моряци! Корабът потъва, но ще плува.”
И – нито дума, нито сричка! – какви ще бъдат тези 5 млн, аджеба, които ще наброяваме през 2050 г. (няма да я доживеем, безспорно, но се безпокоим за бъдещето на Отечеството)? Никаква “разбивка” по етноси. Дали наистина ще сме 1 млн българи, 1 млн турци и 3 млн цигани (пардон, роми), това за великомудрените тоспожи нямаше никакво значение.
Добре е да си влъхва. Но не – и когато си лицемерна.
