“Шефът на Касата: “В държавните болници се плаща под масата”, е заглавие на кратки цитати от интервю на д-р Дечо ДЕЧЕВ пред бТВ, публикувани във в. “24 часа”/27 август.
Ето извадки от изявленията му:
“В държавните и общинските болници се плаща под масата, а в частните – организирано, като се измислят редица допълнителни услуги. Така българинът доплаща годишно 4 млрд лв за здраве.
Според него има дългогодишна съпротива срещу повече яснота, която определя какво трябва да покрива една клинична пътека. Шипка за баня, паста за зъби, пластмасова четка – са сред примерите за основания за доплащане в размер на десетки левове, определяни в частните клиники.
Не че това не се прави в държавни, главно университетски болници, но там тези плащания невинаги стават през касата на болницата. Това се случва заради лош мениджмънт и “затваряне на очите” за тези практики.
С новите законодателни промени, предлагани от МЗ, в алгоритъма на всяка КП за първи път ясно ще бъде записано какво се покрива и какво – не, и това става по инициатива на НЗОК. И всичко, което не се покрива от КП, трябва да остане предмет на допълнителното здравно осигуряване.
С пакета промени, предлаган от МЗ, на ЛЗ се забранява да вземат пари за дейности, които се покриват от Касата.”
Обсъждане. Д-р Дечев не за пръв път изнася известни на всички ни “практики”. Те няма да бъдат спрени с каквито и да са наредби на МЗ. Просто Духът беше отдавна изпуснат от бутилката и няма сила, която да го върне.”
Ххх
“Предлага ни се абсолютна катастрофа в здравеопазването!”, е заглавието на обширно интервю с бившия здравен министър д-р Мими Виткова, публикувано във в. “Дума”/17 септември.
“Новият модел на министър Кирил Ананиев ще увеличи още повече частните плащания. Това, което предлага той, всъщност е предложение от края на м. г., по повод на което бяха създадени няколко работни групи. Те работиха повече от два месеца и почти всички приключиха със становище, че промяната на модела на финансиране, първо, няма да реши проблемите в здравеопазването. И, второ, ако се реши да се преминава към каквато и да е промяна, необходимо да се направи остойностяване на медицинските дейности и на КП към момента, заедно с цялата извънболнична медицинска помощ, за да се добие представа, все пак, колко ще са необходимите средства за здравеопазване, тъй като се запазва 8%-та вноска.
Още през 90-те години СЗО излезе с препоръка процентът на доплащане “от джоба” на пациентите да бъде под 20%; в редица западноевропийски страни той е някъде ок. 15%, а у нас – 50%. И този дял непрекъснато расте, може би вече ще бъде над 50%. Това, което се предлага, без да ги има финансовите анализи, ще доведе до доста сериозни сътресения в системата, по-сериозни, отколкото са в момента. Идеята беше, че това ще го извършват застрахователните компании. Тези от тях, които желаят да влязат в системата на задължителното осигуряване, ще се пререгистрират: хем да бъдат осигурителни фондове, хем да извършват и доброволно осигуряване, което означава, че ще са застрахователи. Изобщо, неяснотите са доста повече, отколкото очакваните резултати. След това ни се каза, че няма да има национално рамково договаряне, а всеки осигурителен фонд ще се договаря с всеки ОПЛ, с всички специалисти от извънболничната помощ, т. е. свободен пазар. Все едно – лимитирана премия. Значи на този, който ще е застраховател, премията му е лимитирана, обаче отрсеща седи абсолютно свободно ценообразуване.
Сигуацията е толкова патова, че за основния проблем не си дават сметка и тези, които предлагат въпросните решения. Основният проблем е в недостига на публичните средства.
Проблемът е дали ще се ликвидира цялата система. Това, което ни се предлага, е катастрофа, повярвайте ми! Това е абсолютна катастрофа!”
Обсъждане. Напълно сме съгласни. От самото начало на порочно започналата т. нар. “здравна реформа” биехме тревога, изразявахме острия си скепсис (бр. 5/1998 г.), за което си получихме жестокото отмъщение от надменните самовлюбени баш-реформатори.
От сегашното ръководство на МЗ не очакваме нищо рационално; само тупкане на топката и губене на ценно време.
Ххх
… Защо не можем наведнъж да бъдем
и тук, и там – навсякъде, където
могъщо и безкрайно бий животът?
Ний непрестанно мрем и бавно чезнем,
веднъж от туй место, подир – от друго,
докле изчезнем най-подир съвсем.
Ххх
… Мълчим и денонощно работим
и чакаме по-светли дни,
а дните си вървят и ние,
кога ще заживеем ний?
Ххх
… Ний няма да се видим вече.
Разминали сме се навеки.
Не като чужденец ли вече
минава през света човекът?
Ххх
Родина
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си Родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.
Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в съдба превръща.
Ручей
Да не беше никога изгрявал
оня жарък и задушен ден!
Изгорен от жажда, се наведох,
знойни устни за да разхладя,
а ликът ми падна омагесан
в ручея въз бързата вода
и вълните мигом го понесоха
надолу – кой го знай къде.
Атанас Далчев
