“Цялото бъдещо щастие на човечеството не струва колкото една пролята днес детска сълза”, казва Достоевски.
Знаят ли това джендърите?
В няколко западни страни вече се провеждат “сгледа” на деца, нещо като коледни базари или молове. Да, да, буквално за продажба (другото име на осиновяването). Наредени на маси. Идват бездетни хора, немалко от които – гей-двойки, и си ги оглеждат, като на джамбазки панаир. Само дето не им гледат зъбите, както на конете (а може би го правят, кой ще им забрани; стока е, имаш право да я пипнеш). Дечицата са изоставени от майките им, нямат семейства (все още не предлагат еничарски отнетите от домовете им). На когото се паднат (по-точно – който си ги хареса) – негови са. Пито – платено.
Тези дни в Париж и цяла Франция излязоха на протест 1 млн граждани – да протестират срещу замисленото даване на право на хомо-двойките да осиновяват деца. Долната камара вече го е гласувала. Колко му е – те приеха английското “родител-1” и “родител-2”, сега тръгват по друга писта на евроатлантическите ценности.
Убеден съм, че ако детският плач можеше да пробие атмосферата, прелитащите над Норвегия самолети ще падат от силата му. Иначе там живеели най-заможните, задоволени и щастливи хора.
“Ще наложим на всички страни-членки, които не са приели ИК, да го направят!”, беше комай първата дума на току-що избраната (с малко, но за 5 години) баш-комисарка Урсула фон дер Не-знам-коя-си. Чакайте, фрау, нали ЕС беше демократичен? Какво е това “налагане” на суверенни държави? Или – не са чак толкова суверенни.
Ама правете каквото си искате, щом народите ви го позволяват на правителствата и на Барневернет.
Само че – защо ще си пробутвате кошмарните практики и на нас?!
