По една от неолибералните български телевизии излъчиха интервю с вечната зам.-министърка (преди – на социалното, сега – на просветната министерство – явно е много печена) и бивша шефкиня на кабинета на здравния министър, който съвсем разруши здравеопазването. Нейното име не ще спомена, от срам мойта песен да не оскверня.
Та тази другарка, без да ѝ мигне окото, храбро заяви, че МОН провеждала една от най-успешните политики на сегашното правителство (което ни докара до ръба на пропастта). Що ли? Ами накарало циганчетата да ходят на училище. (Циганче не е мръсна дума; вицепремиерът Каракачанов непрекъснато употребява гермините “циганският въпрос” и “циганската престъпност”). Нека ходят, радваме се – приветстваме. Но не обели и дума за изхвърлените от учебниците на децата ни родолюбиви текстове, за пълзящата в училищата, под покровителството именно на МОН, джендър-култура.
“Когато види опасност за децата си, всеки родител почва да мисли ирационално и е готов да ги защитава с цената на всичко” (цитираме по памет, по смисъл това твърдение на видната наша държавничка, която никой не е избирал; защото беше кандидат за депутат от напълно провалилата се партийка “Десните”, оглавявана от бившия й гуру). А как иначе да бъде? В гените на нашия народ още крещи “кръвният данък” и онази жална песен “Еничари ходят, мамо…”, разбира се – също отдавна изхвърлена от нейното любимо МОН.
Нямало никаква – ама никаква! – опасност за изземване на децата; това било “фалшиви новини” (любимата дъвка на соросоидните неолиберал-джендъри: щом не говориш като тях, ти си фалшив отгоре до долу; единствен монопол над истината имат само те!). В Стратегията за детето добряците от МОН по никакъв начин не искали това! Но ще бдят за малтретирането на малчуганите Оплака се, че имало хора, които са настроени срещу ЕС и дори искат (о, но как е възможно?, кой им го разрешава?) разрушаването му.
И нито дума, че от 1 януари влизат в сила закони, които дават права именно на еничарството.
По стар тоталитарен навик в студиото на тази медия, която уж проповядва едро-атлантическите ценности, нямаше нито един инакомислещ.
Така беше при другаря Живков. Така беше при господин-другаря Костов. Така е и днес.
А според европейските канони за свободата на словото (Боже, спазват ли се те в България?) винаги трябва да има различни мнения. Подобен стил в тази телевизия нямат.
За какво ли да я гледаме тогава?
