Със единия крак окуцях.
Няма как дори да изтичам.
Качвам с мъка две-три стъпала
като болна, столетна старица.
Изведнъж светът отесня –
маса, стол и до тях е леглото.
Няма диви безкрайни поля.
Няма връх в планината високо.
И обхваща ме луда тъга!
Съжалявам се. Мразя. Дордето
осъзная, че имам ръка
със която си галя детето.
03.03.06
Непубликуваната до този момент творба, предоставена специално на в. „Български лекар“, е написана 6 месеца преди поетесата да си отиде от този свят, покосена от рак.
Пепа Таракчиева (23.01.1966-Сливен – 13.12.2006-София).
Бог да те прости, Пепа!
