Това са думите, с които един прехвален наш колега посреща мои приятели, които са му довели своя близка с рак на матката в III-IV стадий. Категорично отказал да я приеме – “Защо да си губя времето с нея, какво да я правя? Безнадеждна е!”
Друг колега обаче оперирал болната. Изчистил оментума и хепара, доколкото е възможно, от множеството метастази и я затворил. А на сестра й казал простичко: “Каквото можах – направих. Поне малко от малко да я облекча. Не казвам, че положението ѝ е безнадеждно, защото надежда и вяра винаги трябва да има; но е доста тежко.”
Ще спестя името на първия, но на втория ще го изпиша – това е един от най-човеколюбивите и колегиални лекари у нас: чл.-кор. проф. Григор Горчев, почетен ректор на Медицинския Университет – Плевен; пионер на компютърната хирургия в България. Апропо, така постъпи проф. Александър Чирков с големия наш публицист Марко Семов: човекът страдаше от напреднал рак и съвсем не му беше мястото в Кардиологична клиника, но професорът го прие, за да издъхне там и караше сестрите да му инжектират морфин срещу нетърпимите болки. Нищо повече. Но родолюбецът почина в приемлива обстановка. Нима не я заслужаваше? Впрочем, нали всички хора сме равни пред Живота и Смъртта? Така трябва да угасват всички хора.
“Вземайте си човека, да си умира вкъщи”, беше подканването на моя бивш началник в Ямбол към близките на безнадеждно болните ни пациенти. Някои от тях се молеха да ги остави да си починат в болницата, под грижите (тогава наистина се грижеха!) на сестрите, при болкоуспокояващи, но той бе неумолим, и ние знаехме мотивите му – не исташе да му се увеличава смъртността в отделението.
Но нали болниците са не само за оздравяване, а и – за умиране?
Само че такава КП в НРД няма. А и не трябва да просрочваш дните, определени за истинската (по-често – натъкмена) диагноза. Иначе Касата няма да ти я плати.
“Човек трябва да боледува и страда, да оздравява или умира с Достойнство!”, е един от постулатите, които съм си позволил да извлека от живота и делото на великия клиницист проф. Константин Чилов.
Това е днешната ни медицина.
Боледувай и се лекувай (или престоявай) в болница – но не смей да умираш в нея!
Дали това е нормално дори и за съвременната все по-бездуховна Медицина?
