Болничните – един от нерешените проблеми

Че има фалшиви болнични, е ясно – така, както има фалшиви новини, но също – и журналисти, политици и ценности. Впрочем, какво ли е истинско 24 карата в нашата мила родна страна?

Навремето, когато бях участъков лекар /днес им казват джипита, сякаш са високопроходими джипове/ в ямболската поликлиника /така де – ДКЦ/, също съм давал болнични на съвършено здрави хора: например съученик, негов баща или майка /родител-1 и родител-2/, приятели, които искат да прескочат до бургаския плаж /лете/ или до село, да колят прасето /зиме/. В замяна не съм получавал нищо /понякога, не си кривя душата – брусче шарена сланина с кожичката и бутилка вкиснато вино/.

Знаехме един колега, който даваше болнични на циганите-теляци в банята /имаше и такъв занаят, въртуха кесиите по гърбовете да ни смъкват кирта срещу заплата; е, не отказваха и някоя стотинка бакшищ, въпреки лозунгите по съблекалните: „Бакшишът унижава човека“; явно не се смятаха чак толкова за хора/. Та въпросните теляци си получаваха болничните срещу 10 лв /а тогава това не бяха малко пари; един вестник струваше 2 стотинки, кифлата – 5; заплатите на начинаещ лекар бяха 110 лв и 50 стотинки/; това си беше пар екселанск корупционна практика /макар че тогава не знаехме тази дума/.

И – к’во? Нищо ново под слънцето: фалшиви болнични явно се дават /30% от тях – преди удължените почивки заради Великден, Коледа или национални празници /още ги имаме, макар нацията да си отива безвъзвратно/.

Ето, че правителството посяга върху първия болничен ден – щял да бъде неплатен. Иди разбери – защо, как ще повлияят на джипитата да ги дават. Плажовете в Гърция пак ще бъдат пълни. Виж, за свинските погребения не знам – селяните, доколкото са останали, бяха задължени да си изколят прасетата още през лятото, под предлог африканската чума. Къде се е видяло Коледа без свинско погребение? Но това е друга тема.

Болничните, както и щедро даващите ги колеги, могат лесно да бъдат проследявани, ако се въведе дъвканата и предъвквана от 20 години електронна лична здравна карта. Министър Гайдарски я беше подхванал; назначи и специален човек – днес той е професор и директор на голямо АГ-лечебно заведение. После и останалите колеги подхващаха темата и бързо-бързо я забравяха. Защото никой не иска контрол върху собствената си дейност. А личната електронна здравна карта ще контролира сама по себе си: къде и при кого си ходил на преглед, каква ти е диагнозата, хоспитализирали ли са те, ампутирали ли са ти пръстите, правили ли са ти ректоскопия, апендектомия и пр.; защото и това „извършват“ понякога…

Толкова е лесно… Електронното здравеопазване, което отдавна-отдавна е въведено по другите страни на ЕС, е висша форма на контрол. А Ленин правилно казваше: „Доверять, но проверять“.

Днес никой никого не проверява. Всичко е на честна дума. И – на надписване.

Нима в МЗ, реципрочно – в правителството не го знаят?!

То пък да бяха само болничните нерешените проблеми в хаотичното ни здравеопазване, с мед да ги нахраниш.

Нужна е здрава ръка.

Но и тя сигурно си е взела отпуск с фалшиви болнични.

Comments are closed.