Това сочи новият доклад на ЕК за състоянието на здравеопазването в ЕС. Държавата и пациентите имат на практика равен дял във финансирането на здравната система; страната ни е № 1 в Европа по дял на частните разходи за здраве, а структурата им доказва тотално доминиране на парите за лекарства.
При всичко това 14% от населението ни дори не е обхванато от системата на НЗОК. С други думи – 1 млн български граждани са извън системата на здравните грижи.
Най-нисък е показателят ни и по прогноза на продължителност на живота. ние сме на 4-то място по смъртност от предотвратими състояния и заболявания. Относително слаба е първичната превенция и агитацията за здравословен начин на живот.
Всяка пета болнична процедура може да се извършва в извънболничния сектор. Всяка 10-та хоспитализация и свързаните с нея процедури могат да бъдат избегнати.
Недостигът на специалисти – най-вече на ОПЛ и м. с., спъва развитието на първичната помощ.
Пропуснали са да отбележат, че хоспитализациите вече надхвърлят 3 млн годишно (при 800 000 преди започването на прословутата престъпно проведена “реформа” Костов – Семерджиев. За награда този фатален рушител на българското здравеопазване бе назначен от Президент Радев за служебен здравен министър, че дори и за вицепремиер, въпреки нежеланието на проф. Огнян Герджиков!)
“Пазарно мислене, работа на празни обороти… Тече тотална подмяна на общественото здравеопазване с частно, което за една бедна страна е непоносимо!”, гласи мнение във ФБ.
“В Областните болници в Ловеч и Шумен болните се топлят на… духалки, а предлаганата им храна е рядка супа; така че близките им носят ядене от къщи…”, се провиква друг.
Нима се връща Лукановото време, когато пациентите си носеха и чаршафи и лекарства?!
Обсъждане. Нищо ново (поне за нас) в този доклад, за пореден път изложил слабостите на здравеопазването ни; особено що се отнася до “първичната превенция и агитацията за здравословен начин на живот”; сиреч – здравната промоция (просвета), която е най-евтина, а се отплаща скъпо, с предпазване и предотвратяване на редица заболявания. Безброй пъти сме публикували във в. “Български лекар” и пращали докладни записки и инициативни писма до МЗ и МОН по тази тема, но – глас в пустиня. С какво да си обясним това високомерно мълчание?
Отговорът остава за вас.
