Скъпи колеги и съграждани,
Когато става реч за болницата в моя роден град, където съм работил само няколко години, пред очите ми изплуват цяла плеада от лекари, на чиято всеотдайност съм се възхищавал. Защото действително “Кадрите решават всичко”; всяко заведение, особено – лечебно, се изгражда от хората, които работят в него. Невъзможно е да се прави класация и съпоставяне между различните специалности; светлите и незабравими личности в нашата болница не са една и две, но, по моя преценка, една от тях е неврологът д-р Иван Белев.
Той беше обикновен ординатор, почти незабележим – скромен, тих, дребничък, прегърбен, с нищо незабележим; не се изказваше гръмко по събранията, не го отличаваха с награди за 7 април и като всички нас даваше нощни дежурства по “Бърза помощ”. На едно от тях. съвсем случайно, разбрах, че е дарявал над 60 пъти кръв. Когато го попитах защо го прави, и то без да знае кому ще бъде прелята тя, ми отговори с простички думи, които вечно ще отекват в душата ми и би трябвало да станат мото за ямболската болница:
“Свиден ми е човекът!”
Не искал някой, който и да е, макар и съвършено непознат, да си отиде от този свят мърцина, след като неговата кръв би могла да го спаси.
И тогава д-р Иван Белев ми се стори цял великан. Великан на Духа, на Човеколюбието, на най-великото Изкуство – Медицината.
“Свиден ми е човекът!”
Сигурно с тази мисъл незабравимият д-р Васил Ковачев, чието име увековечихме, като на него нарекохме Хирургичния ни комплекс, е лягал по време на операции до пациента си, за да му прелеят от кръвта му, и после е ставал и пак я е продължавал.
“Свиден ми е човекът!”
Вероятно този свещен принцип е карал доц. Николай Недков да дарява десетки пъти кръв, вкл. и по време на операции.
“Свиден ми е човекът!”
Така дългогодишният окръжен акушер-гинеколог д-р Горан Горанов, вече пенсионер, е дошъл посред нощ да извърши две спешни цезареа и на сутринта, преуморен, четейки рапорта, да издъхне от масивен инфаркт.
“Свиден ми е човекът!”: не е ли това нашият – ямболски! – девиз, който най-много приляга на болницата ни, като неин символ-верую?
Свидни сте ми и всички вие!
Обичам ви!
