Съдба до края
Натискът върху нас, лекарите, е много голям и постоянен. От нас се изисква непогрешимост, безотказност, безплатни грижи, бързи резултати. Почти божественост. Понякога, от страх да не сгрешим, може да се стигне до презастраховане с терапията, изследванията и консултациите. Всеки може да ни контролира, напада и оспорва всяка наша крачка и решение. И когато кажа, че писането на рецептата е най-инфарктният момент от прегледа, се изненадват. А тогава за най-кратко време се взема най-важното решение – за лечението. Забраниха некролозите на колегите на входа на болниците. Починали са в разцвета на силите си, внезапно, от преумора и пренапрежение, отговорност. А да се е оплакал лекар от пациент? И – на кого? Да имаме право на избор кого да лекуваме? Професията ни е съдба до края ни. Но не се оплакваме, приемаме я с радост и чест.
Ние имаме право да се защитим и да браним достойнството си!
Лекарка от Фейсбук
Обсъждане. Само в няколко изречения – а каква публицистика има в това есе! Така мислят повечето български лекари. Честити са тези, които са прегърнали Медицината като своя Съдба.
И така ще е до края!
£££
“Какви нефелни министри се извъртяха с всякакви недоносени реформи за 30 години, та до днес. То не бяха пръстови отпечатъци, не бяха КП, санкции, рестрикции, лимити и какво ли още не. Системата превърна директорите на болници в търговци, лекарите – в счетоводители и писарушки, а м. с. – в отчаяни просякини на подаяния. Системата превърна родителите в касички. Системата прогони младите кадърни лекари и сестри навън. Те не желаят да се мъчат тук. Системата направи така, че да няма достатъчно легла за болните. Системата разболява и умъртвява. Системата ни поставя в условията на естествен подбор – който оцелее… Системата убива деца и възрастни. И никой от размахващите пръст няма да признае грешките си. Могат само да уволняват. Уволняващите са за уволнение!!
Лекарка, ФБ
Обсъждане. Колежката е пропуснала да отбележи, че системата превърна пациентите в клиенти…
Че замени истинската Медицина в осчетоводяване и съобразяване с изискванията на НРД, а не с нуждите на Пациента, които са повече от ясни: точна диагноза, без преиначаване и натъкмяване и адекватна терапия, според вижданията, опита и Изкуството на Лекаря.
Системата превърна болниците не в място за лекуване, а за придобиване на приходи, без които тя не може да съществува и да изплаща заплатите на персонала. А уж беше създадена с намерението да намали хоспитализациите /днес те са 3 пъти повече – от 800 000 на 3 млн/.
Нито дума няма за предотвратяване на заболяванията – а не само за лекуването им.
Но като няма болести /макар и измислени/ – няма и приходи в болницата…
Това е, в общи лини, омагьосаният кръг, в който ни хвърли зъболекарят Семерджиев.
Докога ще го следваме?!
“След 10 ноември 1989 г. ще се развихри невиждана престъпност, ще се срине държавността, народът ще обеднее и ще настъпи пълна мизерия.”
Георги Джагаров
