При представянето на новата си книга медицинският икономист и мениджър Иван Петровски призова “90 директори да се съберат и излязат с обща декларация какво предлагат и искат относно здравната политика.”
Това е невъзможно!
Болниците у нас са толкова различни, макар че по Конституция са равнопоставени:
– Университетски – и те са търговски дружества!?! Трябва не само да лекуват, но да се занимават и с обучение на студентите, пък и с наука;
– Областни, чийто принципал е здравният министър, ерго – шефовете им са му подчинени и едва ли ще си позволят да изразяват различно от неговото мнение;
– Общински – на разпореждане на съответните общини и зависими от кмета и общинските съветници, които не смеят да ги преобразуват в МЦ, при все, че населението там поголовно намалява, защото идват избори…;
– Частни – абсолютно неконтролируеми и независими от здравните власти.
Как тогава тези мениджъри, толкова разнопосочни, ще се съберат и ще излязат с общи предложения към МЗ?
И какво друго може да се очаква от тях, освен обичайните настоявания за падане на лимитите и изплащане на всички извършени (някои от тях, нека си го признаем – фиктивно, на хартия) дейности?
Не ядем доматите с колците, все пак.
Т. нар. “здравна реформа”, опорочена и изнасилена още в началото от някакъв самонадеян бърборко, в чиито ръце не е умрял нито един пациент, продължава да руши Медицината; това е самата истина и всички я знаят, но повечето си мълчат, защото така им е изгодно.
Кой ще ги организира ли?
Не болката, страданието и животът на човека, който, според Горки, звучал гордо.
А сметката, изгодата, бизнесът със здравето, което е стока (проф. Милан Миланов).
“Парица йе царица”, казваше бай Неделкович в пътеписа на Алеко.
