Къде си, Боримечка?!

Понеже с пълна сила се разгоря протестът на народа ни срещу поредната гавра с най-свещената българска книга “Под игото”, си позволявам да споделя малък спомен от детството мое кратко и вълшебно.

Тогава нямаше телевизионни канали; само Радио “София”, по което непрекъснато се лееха отчети за изпълнение на петилетката. След вечеря майка ми вдигаше масата, но никой от нас не се разотиваше. Нашата майчица свята започваше да ни чете настолната ни книга “Под игото”. Когато я свърши, започваше “Епопея на забравените”, “Баба Илийца”, “Иде ли”; всички плачехме за Стоянча, за опълченците, за Левски/.

Преди да си легнем, със сестра ми Елисавета казвахме молитвата на Дядо Вазов; никога няма да я забравя: “Дядо Господи, прости ме, моля ти се от душа, с ум и разум надари ме, да не мога да греша. Дай на татко, дай на мама сила, здраве и живот, мир, любов на всички братя и добро на наш народ.”

Вазов сякаш беше част от семейството ни!

В училище влизахме в класните стаи с неговата “Де й България” /”Питат ли ме де зората ме огряла първи път…” или с “Тих бял Дунав се вълнува”.

Това беше нашият малък провинциален свят – пропит с Вазов.

Днес едни идиоти го издават на шльокавица, друга идиотка го превежда на български. Най-големите идиоти обаче са в МОН – те изхвърлиха “Епопеята”, не пожалиха и Ботев, и Вапцаров; а една от сторонничките на това кощунство /беше отличена и от антибългарския БХК/ направо стана министър. И аз, наивникът в трета възраст, няколко пъти им предлагах да се възстанови това влизане в клас с вазова или чинтулова песен; да не се изучава джендър-“културата”, а здравно-духовна култура – децата ни да знаят как да се предпазват от болести, да не пушат, да не пият, да не се дрогират, да не се самоубиват, да не затлъстяват, да обичат майка си, баща си и Отечеството; да се чете и преподава историята такава, каквато е – турското робство си е турско робство, а не присъствие; имало е баташко клане /старозагорското изобщо не се упоменава – а то е 5 пъти по-голямо!/, еничари са ни отнемали децата. Написах и издадох на свои разноски книга по въпроса, предназначена за учебно помагало – “Мила Родино /за здравно-духовна, историческа и религиозна култура/”. Изпратих я на Президента, на Премиера, на МОН.

В отговор – презрително мълчание от всички.

И министерски пост за тази, която наложи тези дивотии, без да бъде изправена пред съд за измяна към Родината.

Къде си е Боримечка да ги гръмнеш с черешовото топче?! Заедно с продажниците от Парламента, които удостояват с власт националпредателите?!

Comments are closed.