Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и мълчим.
Няма вик на дървар, ни пътека позната,
само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти – хладна и бяла,
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети, изгрява
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така, нека тя да ни свети,
нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: “Недей ни разделя,
равнодушни недей ни прави.
Ако искаш – вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!”
Веселин Ханчев
Музика Йосиф Цанков
