След като вече превеждаме Вазов на български, нека да редактираме и Ботев:
“Не тъжи, Родителко-2, не тъжи, че станах ази бунтовник, та тебе клета оставих за първи неопределен пол да жалиш.”
Както и Ран Босилек:
“Я кажи ми, облаче ле бяло, отде идеш, де си ми летяло? Не видя ли дворите на Родител-1 и не чу ли “Родител-2 да говори?”;
“Бяла спретната къщурка, две липи отпред. Тука милувката на Родител-2 сетих най-напред. Наближава в село да се върна, да се върна, Родител-2 да прегърна.”
