Това е заглавието на обширно интервю във в. “Труд”/21 декември с проф. Дрозстой Стоянов, член на Експертния съвет по психиатрия. Там четем разсъждения, с които сме относително съгласни:
“Българското здравеопазване след политическите промени през 1990 г. е в непрекъсната криза, в постоянно състояние на реанимация. То беше реформирано в края на 90-те години по време на правителството на Иван Костов. Тази промяна, добра или лоша (а какво й е доброто, моля?, бел. Т. Н.), не реши големия проблем с персонала. Има хронична недостатъчност както на лекари, така и на медицински сестри поради ниското заплащане и лошите условия на труд, които им се полагат (особено на сестрите, бел. Т. Н.). Корените на тези проблеми се състоят в две групи нормативни документи.
Първата регламентира следдипломното обучение на медицинските специалисти и статута на специализантите. Отчаяните опити на управляващите да правят промени в наредбата за специализация само показва тяхното хронично безсилие да намерят разумни решения, чрез които да задържат младите професионалисти в страната. Проблемът с медицинските сестри по-скоро е свързан с изключително ниското възнаграждение на труда им.
Липсва диалог със съсловните сдружения. Трябва да се търси мнението и на академичните ръководства на висшите медицински училища и на Съвета на ректорите им (той беше много полезен, но отдавна не функционира; крайно време е да бъде възстановен!, бел. Т. Н.).
Към настоящия момент процентът на емиграция на завършилите медицина достигна 78%, а този на миграция сред новозавършилите медицински сестри, които ползват чужд език, е дори по-висок. Този процес обезкървява системата и в нея остават да работят възрастни хора. След тях има и такива, които в желанието си да обезпечат своето благоденствие, въвеждат порочни практики, на които няма кой да се противопостави. Те трябва да бъдат наказуеми по съответния ред – чрез отнемане на имуществото или друг вид наказания. Недопустимо е в едно лечебно заведение управителят да взима 10-15 пъти по-високи възнаграждения от персонала, който извършва черната работа. Такива ЛЗ, в които един деспот-феодал си позволява да взима месечно 40 000 лв, а сестрите му работят за 700 лв, не са привлекателни за постъпване на нови кадри.
Във всеки от медицинските МУЗ съществуват звена, които се занимават със здравни политики и мениджмънт, има множество клиницисти, които биха могли да бъдат партньори в този диалог. Вместо това администрацията на МЗ, полуслучайни хора, попаднали в НС и съответната ресорна комисия, вземат решения в абсолютно осакатен диалог с гилдията. А това, че системата е изпепелена от непрекъснати пожари през последните години, се пропуска.
Обсъждане. Точно това – възстановяване на диалога с властимащите! – искаме и ние. Затова предлагаме на БЛС проект за създаване на Съсловен лекарски съвет.
