От Мифата до Мерцедеса

Времена, времена…

Беше дете. Останалите момченца пееха “Имаме си кончета от върбови клончета”, а той мечтаеше да е приказен юнак и да язди истински кон-вихрогон. Но поради неговата липса, също обкрачваше някаква пръчка и цвилеше. Отзад “качваше” момиченцето, което харесваше и двамата полетяваха към мечтите си.

Порасна и си купи велосипед – впечатляваща придобивка за градчето. Тогава се предлагаха немски – “Мифа” (“мъжки”, защото имаха “пръчка” отпред) и “Диамант” (“женски”, без нея). Разбира се, взе “Мифа”, за да може там да сяда гаджето. Ех, че весело въртеше педалите и го отнасяше към градския парк, за да полегнат зад някой храст…

Порасна. Пораснаха и възможностите му – смени “Мифа”-та с мотопед “Симсон”. Пърхаше, кашляше, давеше се , пускаше сини миризливи димки от ауспуха си, но отзад, на седалката, често се кипреше някоя местна красавица, здраво вкопчила се в кръста му, за да не падне.

Дойде време и на не по-малко вонящото “Трабант”-че. Тясно, смешно, пластмасово, цял кашон, но напълно приемливо за нови разходки към близките баири и градчета, та дори и до морето. Разбира се, с някое ново гадже, превито одве на седалката до него. Ала пък – каква романтика…

Остаря, замогна се. Смени няколко автомобила – “Лада” с “БМВ”, после се качи и на Мерцедес.

Но сега го кара сам.

Бившите гаджета отдавна се задомиха, народиха си децата, отгледаха ги, гледат внуци.

А той така и си остана стар ерген.

Веднъж си спомни за пръчката, “Мифа”-та, “Симсон”-чето, “Трабант”-чето. И тогава разбра:

Времето тече, изтича, Живота отминава безвъзвратно и неумолимо.

Независимо от превозните средства и техните скорости…

Comments are closed.