Епидемията от Корона-вирус в Китай донесе и друга изумителна новина: специално за случая в гр. Ухан са построили и напълно оборудвали нова болница със стотици легла само за… 8 (словом: осем!) дни. И тя веднага е започнала работа, с необходимия персонал.
Веднага ни дойде на ум нашата Педиатрична болница, чийто корпус-скелет стърчи в територията на Александровска болница от 40 години насам. Ще кажете: можем ли ние, с ок. 6 млн застаряващо и променящо етническия си състав население, да се мерим с неизброимия човешки океан от 1,4 млрд души?
Но само бройката ли е важна?
Защо забравяме за Духа?
По “Хоризонт” чухме една колежка-педиатър д-р Бояна Петкова, дипломирала се в Германия и… завърнала се в нашенското блато. Младата българска лекарка се е заела със сизифовската мисия недовършената болница да бъде изоставена и разрушена (защото е безнадеждно остаряла като концепция за педиатрично ЛЗ) и напразно иска среща с недостъпния, буквално барикадирал се в кабинета си, здравен министър да му изложи своята идея. При това колежката е събрала 10 000 (десет хиляди!) подписа в нейна поддръжка. Никакво внимание от финансиста, който свежда всичко в медицината до тефтер с бакалски сметки, и то – без кръчмаря.
Още повече, че фирмата, която е спечелила търга за довършването на корпуса (чиято първа копка бе направена от Тодор Живков през 1981 г.) не може да започне работа, защото конкурентната фирма, явила се на търга, оспорва победата й.
Така че вероятно скоро няма да видим бленуваната нова Педиатрична болница. Поне още 40 години.
Но дотогава едва ли ще има деца.
Да не говорим – за педиатри.
Сестри пък – гарантирам ви! – няма да има и за експонати.
А дали и България ще продължава да се нарича така?…
