Винаги е приятно да видиш автобиографична книга на колега. Но сега случаят наистина е специален.
Малцина знаят, че вече 92-годишният хирург и мениджър д-р Любен Астинов е първият лекар у нас, който се е сетил да бъде възстановен БЛС. Именно той дава идеята на проф. Димитър Радонов публично да обяви това намерение във “Всяка неделя”. Пак д-р Астинов организира Инициативния комитет за тази високоблагородна задача. Нека да го цитираме:
“В здравното министерство работих от 1986 до 1990 г., когато се пенсионирах. Работата ми там беше най-неползотворната през целия ми трудов стаж. Причината беше, че ръководството на МНЗ не можеше да излезе от коловоза на стратегията, която се характеризираше с доста неефективни мероприятия. Така напр. с диспансеризацията. Всеобщата диспансеризация /безумна безплодна идея на бившия министър Ангел Тодоров, бел. Т. Н./ се провали и въпреки това МНЗ не обяви отказ от нея, а само отлагането й във времето.
Ръководните органи нямаха желание да се занимават с подобрение на работата. Чувстваше се апатия, пък и имаше стари кадри, консерватори, догматизирани, които заемаха ключови позиции и бдяха ревностно за съхранение на старото и отживялото. Така целият ми престой в министерството беше едно безсмислие.
Дойдох до заключението, че докато лекарите не се активизират, няма да може да се излезе лесно от застоя. На за да се чуе гласът им, те трябваше да имат някаква организация, която да има някакви права, па дори и минимални, за защита интересите не само на лекарите, но и на здравеопазването като цяло. И това можеше да бъде само един Лекарски съюз. Така реших да направя опит за възстановяване на БЛС, който беше забранен след 9 септември.
Да се възстанови една организация, ликвидирана от властта, беше много трудно и до голяма степен рисковано, въпреки че режимът вече беше доста омекнал.
На първо място поканих проф. Димитър Радонов, зав. АГ-отделение във Втора градска болница. На второ място поканих д-р Тотко Найденов, журналист във в. “Земеделско знаме”; за него бях чул, че е малтретиран от властта като журналист във в. “Здравен фронт” и уволнен оттам по указание лично от акад. Малеев. Ва трето място – проф. Емил Стоянов, анестезиолог в Александровска болница. Събрахме се и решифме да се назовем Инициативен комитет за възстановяване на БЛС”. Решихме да няма председател и да не водим документация, за да няма вид на организация с оглед на закона, който строго легитимираше нелегитимни сдружения.
Първата акция, която решихме да направим, беше публична дискусия за необходимостта от осъществяване на идеята ни. Поканихме много лекари от софийските болници и поликлиники и от висшине здравни заведения, както и ръководството на Профсъюза на здравните ръботници. Дискусията проведохме на 6 декември 1988 г. в Клуба на здравния работник на бул. “Г. Димитров”, дн. “Мария Луиза”. Салонът беше препълнен. Имаше и много горещи изказвания. Само представителите на профсъюза бяха категорично против…”
Обсъждане. Помня това събиране, като че ли беше вчера. Д-р Иван Сечанов, председател на казионния Профсъюз на здравните работници /обединяващ както лекарите, така и м. с., лаборантките и дори шофьорите на линейки/, както и секретарят д-р Павел Серафимов, стоматолог, бяха много ядосани. Записваха изказванията ни на някакъв огромен като трактор магнетофон…
Помня и Възстановителното Общо събрание – то се проведе на 13 януари 1990 г. в претъпканата аула на Центъра по хигиена, която – по наше предложение, прието от ръководството му – вече носи името на неговия строител д-р Владимир Калайджиев.
За моя изненада, без да ни предупреждава, доц. Атанас Щерев предложи за председател не най-заслужилия активист проф. Димитър Радонов /и свой първи учител по АГ/, а инфекциониста-педиатър проф. Иван Киров, който дотогава не бе се явявал на нито една от нашите до среднощни сбирки в мазето на Центъра по хигиена, където бурно обсъждахме и пишехме Устава и Програмата. Както после ми обясни – за да не се разцепел новият съюз, защото проф. Радонов бил брат на партизанина ген. Крум Радонов, а пък проф. Киров бил от СДС… Не знам, може би е имал някакво основание; времената бяха много бурни. Почти цялото ръководство бяха членове на СДС и КТ “Подкрепа”; това съществено допринесе за недопустимото политизиране на БЛС от самото му начало.
Д-р Астинов увлекателно разказва и за своя професионален път в страната, Етиопия и Либия. Има какво да се научи от неговите спомени.
Ех, спомени, спомени… “А годы летят, наши годы как птицы летят…”, се пее в една руска песен.
Нека да благодарим на д-р Астинов за чудесната автобиографична книга.
Дано и други колеги запишат своя достоен живот, на ползу роду.
За да остане за поколенията во веки веков.
Да си жив и здрав още дълги години, Любо!
