Когато майка ми дошла тук,
красива и млада,
баща ми ѝ построил къща на брега.
Пролетта отлетяла.
Отминал половин век.
А косите ѝ бавно побелели.
Но по бреговете на река Йордан
всичко си е по старому:
същата тишина и природа.
И, ето, задават се по пътеката група деца,
измили са в река Йордан краката си.
Пораснали са,
научили са се да плуват.
Сега вървят влюбени ръка за ръка.
Но край река Йордан всичко си е по старому:
същата тишина и природа.
И само Евкалиптовата гора,
мостът и лодката,
със соления мирис на водата
ни остават.
Песен на Ищар, Израел
