Отбелязахме 70-годишнината на непрежалимия проф. Марко Семов, който чрез живота, творчеството и делото си стои редом до големите народопсихолози и родолюбци Захари Стоянов, Иван Хаджийски, Николай Хайтов.
Огромната аула в СУ бе тясна да побере почитателите му, което недвусмислено показа колко го обичаха хората и колко много той им липсва. (Колцина от нас ще съберат толкова народ на погребението или помена си?… От лекарите се сещам единствено за изпращането на друг непрежалим голям човек и лекар – акад. Чудомир Начев.)
Професор Марко Семов беше голям приятел на в. “Български лекар” и единственият немедик-член на УС на най-масовото здравно неправителствено сдружение Национален алианс “Живот за България” – защото милееше за всичко, което засягаше нашия народ, вкл. и за демографските и здравните му проблеми.
Книгите му ще се четат, докато има българи на света!
Ще цитирам част от горчивите му мъдри прозрения, които се отнасят не само до целия ни обществен живот, но и за здравеопазването, а и за много от колегите ни:
“Ние приехме ненормалното в живота за нормално.”
“Кой и защо излъга българския народ?”
“Дали духовната смърт не е по-тъжна от физиологичната?”
“Превърнахме се в държава, която живее с протегнати за милостиня ръце.”
“Създаваме и отглеждаме политици, които не изпитват болка, задето народът е свел глава доземи, погледът му е забит в калта, а душата му е смачкана.”
“”Няма воля да се спаси от себе си човечеството. То ще върши самоубийствени дивотии до последния си миг, до последния си час.”
“Самодоволството убива, спира, държи на едно място, удушава движението напред. То нищо не развива, нищо не провокира.”
“Нашето търпение се превърна в национална философия. И дали тя не ни довършва, “спасявайки” ни?
“Ние свикваме с лошото, другите народи го оправят.”
“Когато станат трима, немците са вече армия, французите – нация. Трима българи най-много да направят четири партии.”
“Всичко в България да си, само свален от власт да не си… Политическата смърт в България винаги е била по-страшна от физическата.”
“Българите никога не са имали причина да вярват в държавата си и държавата на българите никога не е вярвала в тях.”
“Ще станем ли европейци, ако не се научим да уважаваме най-способните си хора, а не – както често става – да им сечем главите?”
“Знаят ли в ЕС колко много таланти има в България? И колко малко ги цени тя…”
И също:
“Едно от условията за преуспяване в Америка е да изглеждаш здрав, силен, достолепен. Да си в чудесно настроение. И тялото, и духът ти да пращят от здраве и порядъчност. Мърляв ли си духовно и физически, няма как и в бизнеса да не си същият…”
“И на човека, и на държавата Духът да е най-горе! Имаш ли него, имаш всичко!”
“Ако можеш – зарадвай човека!”
Как да се радваме, когато теб те няма, Марко?!
Пиша тези редове под честния открит поглед на този човек, който и след смъртта си остава непомръкващ, непреходен национален капитал за българския народ – гледа ме от корицата на книгата “Марко Семов в паметта на съвременниците”. Тя стои ан фас редом до Тефтерчето на Левски. На лавицата до тях са Библията и книгите за проф. Константин Чилов.
Щастлив съм, че бяхме приятели (често общувахме неформално, на кафе или в Сдружението за национално съхранение; той представи и 10-тина от моите книги, за някои от тях ми писа и предговори. Сега ми е съвестно – задето съм му отнемал от ценното време.)
Колко много ни липсваш – на нас и на Майка България, ти, вечен, непреходен Българино, Приятелю Марко СЕМОВ!
