Отмина Деня на Любовта, но за Нея трябва да се разказва постоянно, защото Тя е най-великият подтик към Живота.
Спирал съм се на темата в повечето от десетките си документално-публицистични и в три белетристични книги – “222 любовни лекарски истории”, “111 нови любовни лекарски истории” и, най-новата – “За сърцата, що се любят…”. Това са къси разкази за интимните взаимоотношения между мъжа и жената – сексуални, сърдечни, съпружески, извънбрачни, за връзката между Любовта и Живота, както и между Любовта и Смъртта.
Ще преразкажа само един от тях.
Като лекар съм работил едва 6 години (1972 – 1978), предимно в родния ми Ямбол (в Кардиологичното отделение на Окръжната болница, в Първа и Втора Поликлиника и в “Бърза помощ”). После се скарах с местните здравни велможи и се запилях селски лекар (с. Ръжена, Казанлъшко). Впоследствие смених слушалката и спринцовката с перото, по-скоро – с пишещата машинка (тогава нямаше компютри и лаптопи). Но насън още минавам визитации и се качвам на линейка, защото Първата Любов (вкл. професионалната) е най-силна.
Та, за случката.
Една от лаборантките беше любовница на наш виден лекар. И двамата бяха задомени, но не се криеха – обядваха в столовата; после разговаряха под сенките на салкъмите; семействата им заедно ходеха с профсъюзни карти на почивка на море и планина; нерядко ги виждахме и на съседни столове в театъра.
На мое нощно дежурство в болницата докараха мъжа на лаборантката в много тежко състояние – изпочупен при катастрофа. Хирурзите още се суетяха около него, преди да го вкарат в операционната, когато колегата-любовник на жена му (сигурно тя му е съобщила по телефона), дотича и се обърна към тях, запрятайки ръкави:
– Ако ви трябва кръв, източете от мен. Банка, две – колкото е нужно за Жоро. Аз съм нулева група.
Едва ли точно неговата кръв е спасила човека, но на мене ми се искаше да е така.
Защото обичащите една и съща жена мъже неволно се сродяват в почти кръвна връзка.
И още два извода си позволявам да направя от този житейски фрагмент.
Първо, че е благородно да обичаш не само любовницата си, но и нейния съпруг; един вид – като някакво изкупление за унижението, което му причиняваш. И няма нищо лошо, напротив – човешко е да му се притечеш на помощ в труден момент.
И, второ – че да бъдеш рогоносец понякога може дори да е спасително…
Сигурно на повечето мъже им се е случвало да изпадат и в двете положения…
