Библиография на професор Захарий Кръстев: Сувективно. ХХ век. Победа на безсилието.

Нашата медицинска общественост познава проф. Захарий КРЪСТЕВ като забележителен клиницист-гастроентеролог и хепатолог, но също и като лидер с обострени социални и съсловни инициативи. Вече ще го познава и като впечатляващ публицист.

Неведнъж сме изказвали убеждението си, че нашите най-видни лекари трябва да оставят спомените и впечатленията си – не само за рода си, но и за поколенията лекари, които идват след нас. Може би надеждата ни, че те ще се заинтересуват от нашия живот и дейност е наивна. Но “за да си потребен, за да те има и след теб дори ти всяка вещ край тебе пресъздай и пресъвтори”,  беше казал (цитираме по памет) Веселин Ханчев.

Да, книгата не е само автобиографична; тя пресъздава и времето, през което проф. Кръстев израства като един от водещите български клиницисти и организатори. Пред читателите и колегите застава Личност с болезнено чувство за свобода, споделящ осмислените си спомени за казармата, учителите, Русия, Франция, Ротари-клуб, за страшния и толкова уязвим (след 10 ноември) аятолах на българското соцздравеопазване акад. Атанас Малеев – блестящ хепатолог и ерудит, но учудващо отмъстителен и злопаметен, мащабен и в благодеянията, и в дребнавостта си, и – трябва да му се признае! – с неоспорими заслуги за развитието на медицината и фармацията ни. 

Ще цитираме някои впечатляващи мисли на проф. Кръстев от книгата му:

“И ако читателят си помисли, че е написал тази книга, да не се учудва – истина е!”;

“Борейки се за болните, трябва да запазимживите!”;

“Няма нелечим болен.”;

“Независимо, че не можеш да излекуваш болестта, винаги можеш да помогнеш. Всички очакват това от теб, дори и самият ти.”;

“80% от проблемите идват от 20% от персонала.”;

“Общият път, който изминаваме, отнема нашата индивидуалност и част от нашата свобода.”;

“Клиничният преглед не е забранен метод на изследване.” (Напълно актуална мъдрост в днешното време, когато огледът, аускултацията и перкусията са почти напълно забравени, бел. Т. Н.);

“По-добре е да не можем да видим резултатите от нашите усилия, отколкото да сме свидетели на ефекта от нашето бездействие.”;

“Диференциалното диагноза ме забавя и разсейва. Диагнозата не е еднократен акт, а непрекъснат процес.”;

“Когато трябва да се свърши нещо бързо, намираш най-заетия.”;

“За четирите “К”. За да характеризираш един процес, трябва да зададеш 4 въпроса: Какво?, Кога?, Къде?, Колко? (Какво се промени в живота ви? Кога измерихте високо кръвно налягане (или забелязахте някаква промяна, бел. Т. Н.)? Къде точно Ви боли? Колко стъпала изкачвате?)”;

“Болният е много жълт. Моите сътрудници предлагат да му приложим висока доза кортизон. “ЖЖ!”, процеждам аз. (Жълт, но жив!)”;

“Човек обича себе си в другия. Обичаш това, което си вложил”. 

И, колкото и да е странно, авторът-мъдрец доказва тезата си: че безсилието може и да побеждава.

Да му пожелаем крепко здраве и дълголетие – за щастие на колегите и пациентите си!

Comments are closed.