Да бъдеш опонент някому, означава да му възразяваш, да спориш, да мислиш самостоятелно, да изказваш своята – противоположна нему – гледна точка. Но също – и да я отстояваш спокойно, с доводи, интелигентно, възпитано и, най-важното: без да накърняваш достойнството му. Още повече, когато той е колега.
Винаги съм се радвал на свободомислещите хора, вкл. и на всеизвестния колега от Русе, чието име няма да споменавам, защото този текст може да бъде прочетен от нелекари.
А лекар няма право да спори с лекар в присъствието на чужди на съсловието хора.
Ще си позволя само да цитирам някои от обидите, които този колега отправя към един виден наш професор. Вярно, изписал ги е на личната си стена във ФБ, но тя се чете от други граждани, освен лекари:
“Чуваме тъпотиите на …”; “Вече ми е условно колега и понеже не ми е преподавал, затова не ми е професор”; “давам му телефона, за да ви обясни (публикува личен телефон, без да пита притежателя му; но това са лични данни!!, бел. Т. Н.) какви ги върши”; “уникален тъпак с униформа”; “военната музика не е музика, военната медицина не е медицина” (вопиюща глупост: какво да кажем на военните музиканти Дико Илиев и маестро Георги Атанасов; а за настръхващите кожата маршове – “Велик е нашият войник”, “Край Босфора шум се вдига” и т. н.?; а за военния хирург Пирогов?); “някакъв лентяй с пагони на генерал плямпа глупости”; “мръсник”. И, най-накрая: “С колегите от ЦКПЕ ще се разберем, там има само лекари, за разлика от УС на БЛС.”
Какво има да се разбираме?!
Сигналът, който получихме от председателя Иван Маджаров, е редно да бъде – както е по Устав, препратен към СПЕ – Русе. Но в случая има един принцип, който всички ние би трябвало да се чувстваме длъжни да отстояваме: опоненцията, противопоставянето, възразяването, споренето – между лекари!! – трябва да се извършва със съвсем друг тон и отношение.
