Тези крилати думи на тиранина Сталин трябва да си припомнят нашите, Божем, здравни управници. Кадрите – не калинките!
Инфекциозното отделение в Добрич хлопна кепенците в разгара на епидемията. Причината е повече от ясна (и досадна): няма кадри. Цели два месеца то е кретало с един-единствен (!?!) специалист, и когато и той напуска, изнурен от непосилната (и опасна за здравето и живота му!) дейност – работа плюс денонощно на разположение, “стало безпощадно ясно – … прошумела и ушла”, ако трябва да цитираме, със съкращения, (Блок).
И сега инфекциозно болните от добричка област – а не става въпрос, разбира се, само за корона-вирус, а и за хепатит, салмонелози и пр., и пр., ще трябва да бъдат насочвани към Варна.
Ще кажете: защо ръководството на болницата навреме не е пуснало обява за набиране на инфекционисти?
“Смешен плач” (Ботев). Сто пъти да я бяха публикували, ефектът пак щеше да бъде нулев. “Имаме достатъчно инфекциозни легла!”, уверяваше зам.-министър Бойко Пенков. А кадрите?! Леглата не могат сами да лекуват. Както и респираторите, и всяко друго пособие.
Многократно сме изпращали предупреждения в този смисъл до здравните министри (един от друг – по-странни и некадърни) – за обезпокоителния недостиг на инфекционисти, педиатри, микробиолози, психиатри, анестезиолог-реаниматори. Увеличиха ли специализациите по държавна поръчка? Повишиха ли им финансовото обезпечаване на прословутите КП?
“Отговора остава за вас”, заглавието на пиеса на Георги Данаилов.
