16 май 1876 г. Башибозуците-българомохамедани на Ахмед ага Барутинлията (идва от с. Барутин) подмамва въстаниците от Батак, взема им оръжието, прибира и подкупа и, въпреки обещанието си, започва свирепата сеч… Мак Гахан я описва в покъртителен репортаж и възпламенява Европа, която разрешава на Русия да започне Освободителната война.
Светият Синод канонизира мъчениците от Батак. Но лицемерно отминава страдалците от “Перущице бледна, гнездо на герои; слава, вечна слава на чедата твои”, защото Кочо и Спас Гинев убиват децата и жените си и се самоубиват; това е непростим грях; нищо, че и те са загинали за Вярата. Извършили са го в отчаяние, обградени от незнаещите пощада други башибозуци-българомохамедани.
Поводът за тази бележка е, обаче, че на 16 май 2020 г. нито една от националните медии не упомена дори и със сричка 144-тата годишнина от Баташкото клане: какво е станало, кой го е извършил, какви са последствията. Сигурно такива са били разпорежданията на началствата, които винаги ги съгласуват с “горните инстанции”. После се чудим защо сме на почетното 11-то място по свобода на словото.
Така властимащите ни управници, които като в менгеме са стиснали телевизиите, успешно продължават политиката си на дебългаризиране, отродяване, заличаване и преиначаване на историческата и родовата памет.
Наред с невиждания демографски срив и безразличието на хората към нея и към собствената им съда, това осигурява изчезването ни!
Започваме да вярваме на соросоидните предатели, които преди няколко години организираха симпозиум, на който тържествено ни убеждаваха, че Баташкото клане е мит. Ако е имало отрязани глави, то хората в църквата сами са си ги рязали, за забавление.
И започваме да вярваме, че Баташко клане наистина е нямало…
Има обаче явно клане на Духовността на хората от “страната на духа”, както ни определяше акад. Лигачов.
Извършено на българи от други техни братя-българи, пък макар и да се пишат християни.
Също, както в Батак и Перущица…
