Според Конституцията всеки има право на мнение и да го изразява устно, писмено и по всякакъв друг начин.
ОК.
Но за нас е особено смущаващо лекари да се карат пред обществото, да му създават забавление; жадните за жълтевини и сензации мисирки и техните медии с удоволствие подхващат препирните. Охо, ето, видите ли – ами че господата в бяло нямат единно становище, карат се като цигани (пардон – роми) на събор, ритат се по кокалчетата. Що за съсловие – само да си срива авторитета и да подкопава доверието на хората в себе си. А знайно е, че доверието има огромна профилактична и лечебна сила.
Преди 30 години Кеворкян си направи шоу по “Всяка неделя”, гледано буквално от цяла България: Чирков срещу Чавдар Драгойчев. Вече не помня добре темата, но двамата кардиохирурзи явно не се обичаха и с удоволствие си разменяха, образно казано, шамари и ритници пред цяла България. С други думи – кой е по-по-най. Доколкото си спомняме, темата беше за организацията на тази дейност – тема, подходяща за дискусия, Кръгла маса, дори цяла конференция, но между лекари, а не като на Хайван-пазар.
Години по-късно Чирков и проф. Виолета Димитрова се хванаха гуша за гуша; единият сътвори митинг пред “Св. Екатерина”, колежката му – пред Втора хирургия. Темата беше заплатите на двете ЛЗ – драстично различни. “Могъл съм – вдигнал съм ги!” – оправдаваше се другият. “Но защо нашите са многократно по-ниски?” – гневеше се опонентката му. И двама имаха право. Но защо не се изясняваха насаме, в кабинетите си, на 200 м разстояние, като добри и достойни колеги?
Сега предстои публичен дебат в БТА. Група нашумели лекари канят НОЩ на дискусия относно мерките спрямо епидемията. Добре – но защо толкова шумно, пред журналистите, жадни за своите минутки слава? Всъщност, подобно поведение е недопустимо според Етичния кодекс. Лекарят няма право да злослови по друг колега, нито да обсъжда публично поведението му. Впрочем, така е и в казармата: офицер няма право да се сърди на офицер или да го критикува в присъствие на старшина, камо ли – на войник.
Да, свободата има своите принципи.
Колегиалността – също.
