Д-р Дончо Дончев, доброволец в Ковид-зоната на ВМА: “Там се работи денонощно. Бих се завърнал пак, ако се наложи!”

Колегата д-р Дончо ДОНЧЕВ, оториноларинголог, отоневролог и аудиолог от ВМА, беше доброволец в Ковид-отделението на Инфекциозната клиника. Там той се зарази и прекара тежък оздравителен процес.

Препечатваме част от интервюто с него от в. “Минаха години”/6 юли.

 

“В Ковид-зоната се работи и се живее денонощно в силно заразна среда. Има и обособена реанимация. Това е линията между Живота и Смъртта.

След 3-месечно отсъствие се връщам на работа в моята Клиника по УНГ. Но в момента в Инфекциозното отделение, където бях доброволец, няма доброволци, а са претоварени както откогато и да е било. Колегите и сестрите са много изморени. Още когато отидох, бяха на предела на човешките възможности, а не се знае още колко ще продължи тази битка. Те няма да се откажат и ще продължат да работят, но наистина са изцедени. Много е трудно четири месеца да се покрива тежък график. Когато се разболях, бях абсолютно съкрушен, защото не можах да дам максимума от себе си, за да помагам на колегите. Бих се завърнал пак, ако се наложи.

Аз в никакъв случай не мога да бъда инфекционист. Тези хора се изграждат като специалисти години наред. Заради пандемията обаче се наложи огромен брой лекари от всякакви специалности да се приспособят към това положение. Там работих с други доброволци – студенти, стажант-лекари и току-що дипломирали се. Те бяха толкова мотивирани и безкористно се включваха в борбата със заразата. Има и инфектирани сред тези прекрасни младежи.

Отидох за месец, но видях, че нещата ще се проточат. Още в началото започнах да работя в т. нар. “Китайски кабинет”; той е бил разкрит, когато започнаха да идват първите пациенти от Китай. Когато отидох в Инфекциозна клиника, ми беше ясно, че трябва да се отделя от семейството. Затова си наех квартира.

Когато заболяването протича тежко, то започва внезапно, с много висока температура. Така съм си представял, че почва маларията. Не с втрисане, а с тресене. Човек ляга в леглото и буквално подскача и се тресе. През следващите 10-12 дни поддържах температура 39 градуса. Още в началото се появява усещането, че започваш да дишаш с по-голямо усилие. При някои хора се развива имунен свръхотговор, наречен цитокинова буря, при който съвсем безконтролно се освобождават вещества, които тъканите нормално произвеждат в опит да се справят със заразата. Тогава човек изглежда по-червендалест. Този цвят на лицето варира от цикламен до лилав. Това е тежкото протичане, през което преминават не повече от 10% от хората със средна до тежка форма на болестта.

Дори тези, които са с лека форма, боледуват продължително. Аз лежах 19 дни в болницата. Загубих 20 кгр телесно тегло.

Плаши ме, че колегите в Инфекциозното отделение наистина са преуморени.

 

Обсъждане. Наистина, всичко звучи съвсем по лекарски: самоотвержено, всеотдайно, жертвоготовно. Нещо повече – ще предложим колегата за Отличието “Д-р Стефан Черкезов”. Но напълно споделяме тревогата му: става реч за преумората на лекарите там (разбира се, и на сестрите). Няма ли да изпаднат в Бърн-аут-синдром? И защо тези млади хора – студенти, стажанти, новозавършили – работят безвъзмездно?!

Крайно време е да има пълно финансово покритие на техния труд.

Иначе – с ръкопляскания от балконите не става.

Чакаме становището на здравния министър. Борбата с епидемията не се състои само в издаване, коригиране и преиздаване на наредби често с противоречиво и взаимноизключващо се съдържание. БЛС също би трябвало да вземе отношение по достойното заплащане на лекарската всеотдайност.

Tags: 

Comments are closed.