Димитър Гайдаджиев (1875 – 1933) е един от авторите на Закона за устройство на българската аптека приет от Народното събрание през далечната 1927 г. Той е магистър-фармацевт, завършил в Загреб през 1900 година, виден общественик, български политик и народен представител от Демократическата партия, член на парламентарната здравна комисия в ХХII-то Народно събрание от 1926 до 1931 година.
С уважение към родовата памет неговите внуци проф. Боян Лозанов и Мариана Ревенска дариха на Българския фармацевтичен съюз ценни документи и фотографии от семейния архив.
Когато човек се среща с родолюбци и колоси на мисълта не може да остане равнодушен, затова срещата с внука на Димитър Гайдаджиев, професор Лозанов се превърна в дар към фармацевтичното съсловие точно за Еньовден.
„Нашият дядо“, започна разказа си проф. Лозанов от името и на братовчедка си Мариана, „открива частна аптека в Симеоновград през 1906 година, която просъществувала до 1943, а това е 10 години след смъртта му.“ Начинанието било трудно осъществимо за времето си, да откриеш, да разработиш аптека и тя да просъществува на полза роду, с уважение към хората, които имали нужда от лек.
Аз съм първият внук на Димитър Гайдаджиев и макар роден две години след смъртта му, нося в сърцето си образа му и тача делото му. Той е бил стратег, принципен и същевременно човек на разумния компромис и упорито работел за обединението на разединеното тогава аптекарското съсловие.
Дядо ми е сред основателите на Българското аптекарско кооперативно дружество от 1913-та. Основател и пръв председател на Българския аптекарски съюз (БАС) от 1926 до смъртта си през 1933. Избран е и за председател на Добавъчната каса към БАС, радетел за създаване на пенсионен фонд за фармацевтите у нас.
И представете си колко далновидно в Закона за устройството на аптеката, приет от българския парламент през 1927 година е записано, че се създава карта на аптечната мрежа в страната със строго райониране и с обявяване на конкурси за откриване на аптеки. Един фармацевт е можел да има една аптека. Впечатляващ е приетият демографски критерий при откриване на аптека: на 30 000 души население – 1 аптека.
Не случайно първите членове на Българския аптекарски съюз стават собствениците на аптеки. Последвали ги магистър-фармацевти, помощник-фармацевти и така наречените тогава лаборанти, които приготвяли лекарства в аптеките. Като депутат дядо ми осъществява съвместни акции с Българския лекарски съюз, чийто член съм аз днес, за подпомагане на Българския червен кръст с медикаменти и превързочни материали за безплатно лечение.“
Като член на Демократическата партия от 1906 г. Димитър Гайдаджиев се превръща и във виден български политик и народен представител. Той с лекота общува, убеждава и увлича след себе си.
„Другарува с блестящи умове като Алеко Константинов, когото привлича към идеите на Демократическата партия, с проф. Димитър Ораховац, стипендиант на Рокфелеровата фондация, по-късно ръководител на катедрата по физиология и физиологична химия от 1926 г., декан на Медицинския факултет и ректор на Софийския университет. Рамо до рамо със съпартийците си и министър-председатели на България Александър Малинов и Никола Мушанов, Димитър Гайдаджиев председателства последния конгрес на Демократическата партия през 1932 година.
„В нашата фамилия винаги е имало култ към делото на Апостола на свободата. И дядо ми и ние, неговите наследници сме закърмени с идеята за демокрация и свобода. До кандилото на баба ми Стефания, на стената, висеше само портретът на Левски.“
Българският фармацевтичен съюз удостои с почетни значки проф. Боян Лозанов и Мариана Ревенска.
